Първата Международна конференция на медийните регулатори на страните от Балканския регион се проведе от 23 до 25 ноември в София. Във форума, организиран от Съвета за електронни медии, взеха участие представители от АЛБАНИЯ, ГЪРЦИЯ, КОСОВО, ЧЕРНА ГОРА, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, РУМЪНИЯ, СЪРБИЯ, ТУРЦИЯ и гост-лектори от ИТАЛИЯ, КАТАЛУНИЯ (ИСПАНИЯ) и МОЛДОВА. Конференцията откри председателят на СЕМ Соня Момчилова с думите: „Вярвам, че срещата ни ще бъде ползотворна и ще ни даде отговори на много въпроси, пред които сме изправени и чието решение ще е от полза за хармонията и нормализирането на медийната среда, регулирането на която е все по-деликатна и сложна дейност“. Онлайн поздравление отправи и Любош Куклиш, EPRA (European platform of regulatory authorities).
Историята, спецификите и дейността на българския регулатор представи Симона Велева, доктор по конституционно право, член на СЕМ. Всеки от участниците запозна присъстващите с особеностите при конституирането, състава, финансирането, правомощията и предизвикателствата пред регулаторните органи в своите страни. Как работи наблюдаващият екип в СЕМ и спецификите на мониторинга представи Зорница Гюрова, директор на звеното за мониторинг в СЕМ.
В панела „Дезинформация и медийна грамотност – проблеми и решения“, модериран от Пролет Велкова, член на СЕМ, БНР представи проекта си „Проверка на факти“, чиято важна цел и мисия, освен да задава стандарт за проверена информация в морето от фалшиви новини, е и активно ангажиране на слушателите в обществения разговор за дезинформацията и критичната оценка на новините. Като възможност за противопоставяне на фалшивите новини от обществените медии БНТ разказа за подкаста си „МеГра“. За противодействието на дезинформацията и опита в работата за повишаване на медийната грамотност разказаха и проф. Георге Плиос, член на гръцкия регулаторен орган, Йетон Мехмети от Косово и Емилия Яневска от Северна Македония.
В панела „Изкуственият интелект в регулацията – предимства и рискове“ с модератор д-р Габриела Наплатанова, бяха обсъдени възможностите за противопоставяне на дезинформацията и езика на омразата с помощта на технологиите. Гост-лекторите Моника Рюис от каталунския регулатор и Дениз Гюлер от турския регулатор споделиха опит за работа с изкуствен интелект в подбора на информацията и мониторинга. Владимир Петков (CEO Identix) презентира възможностите на изкуствения интелект в борбата с езика на омразата, а специалистът по киберсигурност Ясен Танев постави акцент върху етичните аспекти. Заместник-министърът на електронното управление Благовест Кирилов посочи пред медийните регулатори, че за използването на изкуствения интелект в борбата с дезинформацията е необходима активна държавна подкрепа и разработване на стратегия за неговото внедряване.
„Предизвикателствата пред медийния регулатор в условията на военен конфликт в непосредствена близост до страната“ представи Орест Дабиджа, член на молдовския регулаторен орган. В рамките на панела „Регионални особености на регулацията и съвременни предизвикателства“, моделиран от д-р Симона Велева, Франческо Ди Джорджи представи практиката на Италия по отношение на търговското слово за хазарт. В резултат на въведената абсолютна забрана на рекламата на хазарт в страната, медийният регулатор е изправен пред решаване на редица казуси, като интерес предизвика съдебната практика по тях. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Борис Михайлов информира за дейността на агенцията във връзка с хазарта, като акцентира върху доброто сътрудничество със СЕМ, довело до налагане на санкции за непозволена реклама на хазарт.
По време на форума участниците обмениха мнения и опит и потвърдиха желанието си да работят за насърчаване и сближаване на връзките и сътрудничеството между страните от Балканския регион по темите и процесите, свързани с предизвикателствата пред медийната регулация, които динамиката на съвременните процеси определят. Участниците се обединиха около идеята да продължат сътрудничеството си и в бъдеще, като конференцията в София поставя началото на следващи, редовни срещи. Медийна платформа ще подпомага обмена на информация, сигнали и добри практики.
