„Скулптурата е направена през 1987 година, за да бъде поставена на жп гарата в Благоевград и затова я нарекох „Движение“, защото символизира движещия се човек и неговите три основни състояния-когато ходи, лежи и седи“ - коментира авторът Павел Койчев.
„След решение на общинското ръководство и по волята на народа ги махат от гарата и отиват в депото в Покровник, където стоят до 1992 г. След това, те са поставени пред Галерията за чуждестранно изкуство в София, като част от експозицията на Павел Кочев, където остават 2-3 години. След това, по решение на Община Благоевград, фигуралната композиция е поставена там, където е сега, в площадното пространство между сградите на РЗИ, театъра и АУБ“ - обясниха на пресконференцията Павел Койчев, Георги Лозанов и Христина Шопова.
„Много трудно е една пластика, едни фигури, да удържат на външното пространство, т.е. пространството да не ги изяде. Според мен, това не се е случило с композицията „Движение“. Като се убедих, че ръководството на общината и обществеността нямат нищо против фигурите да останат в площадното пространство, аз реших, да изтеглим фигурите 20-25 метра напред към площада и да ги прекомпозирам“ - коментира още скулптурът Павел Койчев.
Преди броени дни е бил възстановена тоягата, която държи в ръка една от фигурите, защото от години тя е липсвала. Роди се и идеята да бъде поставена и информационна табела, която да разказва за монумента.
„Приемам преместването на фигурите „Движение“, като движение напред за Благоевград и неговото развитие“ - коментира Христина Шопова, зам.-кмет в община Благоевград.
Жителите на областния център приемат със смесени чувства преместването на композицията. Според част от тях, това е добра идея, защото така, композицията не се вижда много добре. Според други, сегашното място на монумента е добро, а и преместването му с помощта на тежки машини, би увредило наскоро реновираните плочки в площадното пространство на Благоевград.
Подробностите можете да чуете в репортажа на Биляна Славчева в звуковия файл
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
Предимно облачно
Разкъсана облачност