20% от децата в началните училища в България говорят майчин език, различен от българския, според Фондация „Заедно в час“. Често става дума за деца от ромски или турски етнос, както и за деца на бежанци.
В Стратегията за намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система за периода 2013–2020 г. се казва, че „голяма част от децата, чийто майчин език е различен от българския, срещат трудности в процеса на обучението, което води и до социалното им изключване в училищната общност“:
„В голямата си част тези деца не разбират какво точно искаме от тях, какви задачи им поставяме. Трудно им е да се асоцират с българския език. Да си обогатят речниковия запас до степен, в която могат да овладяват знанията, които са заложени в програмата. Това често води, че в първи клас децата всъщност не разбират какво очакваме от тях. Аз самата преподавах на ученици в трети и четвърти клас. Децата бяха 100 процента от ромски произход и говореха основно ромски език. Една голяма част от децата не владееха писмено български език, затрудняваха се с четенето. Две деца имаха проблем изобщо с комуникацията на български език. Владееха само 2-3 думи. Имаха много ниски резултати, затрудняваха се да бъдат ангажирани в учебния процес, тъй като не ни разбираха. Изискваше се допълнителна езикова подкрепа, която аз преди 5 години нямах знанията и уменията да предоставя. Опивах се да дресирам техните нужди по начина, по който моите учители са го правили, което пък не даваше много големи резултати. През втората година започнах да използвам стратегии от обучението по чужд език, като речници, адресиране на непознати думи. Така децата започнаха да повишават резултатите си. Част от децата се чувстваха неприети, тъй като в училище често има условие да говориш само на официалния език, а те много трудно се изразяваха на него“, каза за Радио Благоевград Александрина Андреева, учител и част от Фондация „Заедно в час“.
Наредби и закони за подкрепа на многоезични деца има, но те са написани на висок академичен език и това затруднява повечето учители. Така се ражда и проект, съвместно с Фондация „Заедно в час“, за структуриран метод на преподаване на двуезични деца.
„Благодарение на различни ресурси от чуждоезиковото обучение успяхме да ги адаптираме. „Заедно в час“, заедно с „ЕдюкАрт“ разработват материали за езикова подкрепа за деца във втори и четвърти клас. Като стъпваме на вече разработени материали за подготвителна група и първи клас. Като смятаме, че това би помогнало на учителите да имат пример и готови материали, които направо да приложат в класната стая“, допълни още Александрина Андреева.
Обучението и грижата за децата, чийто майчин език не е български, е ключово не просто от морална гледна точка, но и от управленска
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..