На 23 септември 2023 година се навършвиха сто години от заселването на населението от село ХАДЖИ БЕЙЛИК, днешна Гърция, в петричкото село Рибник.
Прелиствайки многопластовата книга „Живи светлосенки“, с авторът ѝ Стоянка Хаджиева се връщаме назад във времето, за да припомним историята на прокудените от бащин край.
„Живи светлосенки“ е книга, посветена на егейските бежанци - българите, които през периода от 1912 до 1944 година напускат родните си места заради войната. В книгата са описани съдбите на преселниците, на бежанците, оставили всичко родно зад гърба си - къща, имоти, гробове на близките си, за да заживеят свободно в родината си - България.
Стоянка Хаджиева е родена през 1943 година в Петрич. Завършва Института за детски и начални учители в София, а също и специалностите „предучилищна педагогика” и „дефектология” в Югозападния университет в Благоевград. До 1968 година работи в базови детски градини в София. През 1969 година открива първото Обединено детско заведение в с. Марикостиново. Директор е на още две детски градини в Петрич. През 1992 година открива и първия частен логопедичен кабинет в страната, където работи до днес. Интересите й са подчинени на грижите и духовното израстване на децата. През 1994 година организира изложба с приложен характер „Деца, цветя и птици” в Струмица, Р. Македония. През 2016 година в Струмица открива и съвместна изложба с над 150 рисунки на травмирани деца. Автор е на музика за деца. През 2006 издава логопедичното ръководство „Аз и Ти, с букви, песни и игри”, което съчетава слово, музика и художествено изображение.
Последователна в своята творческа устременост, Стоянка Хаджиева доказва, че изкуството на твореца е изкуство на зрелостта. Нейна своеобразна емблема на педагог логопед, съчетала в себе си литература, музика и изобразително искуство, е идеята, че човек не притежава нищо, ако не го е дал на другите.
Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..