Екстремно високите юлски температури поставиха на изпитание и болни, и здрави. Какви са основните рискове за сърдечносъдовата система при пиковите горещини, какво трябва да бъде поведението ни? В предаването „Сюжети от деня“ на БНР-Радио Благоевград отговорите потърсихме от доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински директор на Центъра по сърдечносъдови заболявания.
Това, което води до влошаване състоянието на пациентите със сърдечносъдови заболявания на първо място е промяна в стойностите на артериалното налягане. Обичайно през лятото хипертониците получават намаляване на стойностите на артериалното налягане, което води до значителна редукция на медикаментите, които те приемат. Поради тази причина ние съветваме тези пациенти да направят това, което лекуващия лекар е преценил като най-добро за тяхното лечение. Като съвет бих казала, че редовното измерване на кръвното налягане е от съществено значение в тези моменти – заяви в ефира на Радио Благоевград доц. Красимира Христова. Тя поясни как тялото и сърцето реагират физиологично при прегряване. Водещият фактор преди всичко е разширяване на съдовете, което физиологично е нормално и се случва в горещите дни. По този начин именно високите температури водят до ускоряване циркулацията на кръвта, която се наблюдава през летните дни. Пациентите усещат учестяване на сърдечната дейност, падане на артериалното налягане. От друга страна дехидратацията е основния проблем, поради което през такива дни може да се стигне до общи неразположения, замайване, главоболие, учестен неравен пулс, дори до замъгляване на зрението. Затова ние съветваме да се увеличи приема на течности през горещите дни, чрез което да се преодолеят тези циркулаторни промени, които настъпват в организма.
Кардиологът уточни, че високите температури могат да предизвикат аритмии и припадъци и при здрави хора. По думите и това се среща доста често, дори и при млади хора, когато не са приемали достатъчно течности, не са се хранили здравословно през деня. Да не се забравя това, че горещините не предразполагат към тежки храни, да се избягва консумацията на месо, на храни, които допълнително водят до повишаването на вътрешната температура. Затова съветваме: В летните жеги консумирайте лека храна, пийте повече вода, за да се запази организмът в щадящо състояние!
Доц. Христова коментира и доколко има медикаменти, които биха влошили поносимостта към високите температури. Според нея всеки медикамент може да влоши общото състояние. Да не се забравя това, че медикаментите, които понижават артериалното налягане са едни от основните, които могат да влошат състоянието на пациента. Неправилно определената доза, по-високата доза, може да бъде причина за колапс на пациента в горещите дни.
Как високите температури влияят върху когнитивната функция и реакция, особено при хора, които трябва да взимат бързи решения? Когато продължително време сме изложени на висока температура, предупредителни признаци могат да бъдат главоболие, замайване, обща умора, замъглено зрение. Това са признаци, които показват, че трябва да потърсим помощ, да вземем студен душ, което бързо ще подобри общото ни състояние. Тези симптоми могат да отключат паник атаки при нашите пациенти, дори и при млад човек, който никога не е боледувал. Затова трябва да бъдем критични в състоянията, в които изпадаме и да потърсим лекарска помощ.
Хората с ниско кръвно налягане трябва да увеличат консумацията на вода, за да се възстанови намаления обем на кръвта. Тъй като ние не сме загубили кръв реално, но нейния вискозитет, нейната гъстота се увеличава заради дехидратацията. Това води до т.нар. фиктивно намален обем, който след като се приемат допълнително течности ще се нормализира като количество в циркулиращата кръв. От друга страна, когато се стигне до ниски стойности, дори един студен айрян ще помогне да се възстанови този обем. Прибавянето на малко сол към храната също ще подобри общото състояние.
Небалансираният начин на живот е предизвикателство за пациенти със сърдечносъдови заболявания заради недостатъчния прием на вода, особено в горещините. Когато са хипертоници, те имат необходимост от допълнителна консултация през този период.
Доц. Красимира Христова подчерта, че в горещите летни дни употребата на алкохол не е желателна, тъй като това води до допълнителна дехидратация на организма. Задължително да се приемат до 2.5-3 литра вода, независимо дали човек е със сърдечно заболяване или няма такова. Храната трябва да бъде лека, да преобладават плодовете и зеленчуците. Да се избягват горещите часови зони, разходките да бъдат рано сутрин или по-късно вечер, за да бъде лятото ползотворно.
На 29 октомври се отбелязва Световният ден за борба с псориазиса с цел повишаване на осведомеността за това хронично незаразно възпалително заболяване. Псориазисът засяга милиони хора по света и може да доведе до сериозни здравословни и социални проблеми, включително депресия. В световен мащаб засяга около 2% от популацията, а в България между 100..
На 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта – ден, в който насочваме вниманието към едно от най-разпространените и сериозни неврологични заболявания. Целта е да се повиши обществената информираност относно мозъчно-съдовите заболявания и значението на първичната и вторична профилактика за намаляване на неблагоприятните последици за..
Безплатни изследвания на основни здравни показатели и функцията на белия дроб чрез съвременни дигитални технологии ще се проведат на 23 октомври в Благоевград от 10:00 до 15:00 ч. пред зала „22 септември“ – площад „Георги Измирлиев-Македончето“ №1. Те са част от кампанията „Пет минути здраве“, която се организира от Сдружение „Български..
21 октомври – Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Йодът е жизненоважен за нормалната функция на щитовидната жлеза, за растежа и развитието на децата, за паметта и енергията на всеки от нас. Недостигът му може да доведе до сериозни здравословни проблеми – от умора и забавен метаболизъм до нарушения в развитието при..
Проф. д-р Румен Стоилов дм е водещ български специалист по ревматология и възпалителни ставни заболявания. Председател е на Българското дружество по ревматология и на борда по ревматология към УС на БЛС. Началник на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Софиямед“. На 12 октомври отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Това е глобална..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по "Инфекциозни болести", а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по "Медицинска паразитология"...
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
Разкъсана облачност