Морковите, без които съвременната кухня не може, са култивирани за първи път в Централна Азия преди пет хиляди години. Родината на зеленчука е днешен Афганистан. Отгледани от холандски ботаници през XVII в., оранжевите моркови в крайна сметка се разпространяват по целия свят и стават неизменна част от съвременната трапеза.
Историята на появата на морковите в турската кухня ги прави нещо повече от съставка за салата или супа, пише „Джумхуриет“. Оранжевият зеленчук е част от трапезата целогодишно и в много различни форми: от сладки до солени, от сурови до сготвени. Морковите радват окото с цвета си и предлагат многобройни ползи за здравето благодарение на съдържащия се в тях бета-каротин.
Кореноплодният зеленчук поддържа имунната система, защитава здравето на очите и подпомага регенерацията на кожата.
През последните години морковите се превърнаха в блестящата звезда на рецептите за пайове и десерти на тяхна основа. В същото време зеленчукът играе водеща роля в супите, ястията и здравословните закуски. Благодарение на уникалния си вкус и на ниската си калоричност, продуктът е идеално подходящ за тенденциите в здравословното хранене.
Историята на морковите показва колко разнообразно и креативно можете да бъде използван този хранителен кореноплоден зеленчук, даден от природата. Ако искате да добавите нотка топлина в кухнята си през студените дни, опитайте се да включвате моркови в рецептите си по-често. Ястията, които приготвяте с тях, ще ви поддържат здрави и ще озарят трапезата ви.

Безплатни изследвания на основни здравни показатели и функцията на белия дроб чрез съвременни дигитални технологии ще се проведат на 23 октомври в Благоевград от 10:00 до 15:00 ч. пред зала „22 септември“ – площад „Георги Измирлиев-Македончето“ №1. Те са част от кампанията „Пет минути здраве“, която се организира от Сдружение „Български..
21 октомври – Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Йодът е жизненоважен за нормалната функция на щитовидната жлеза, за растежа и развитието на децата, за паметта и енергията на всеки от нас. Недостигът му може да доведе до сериозни здравословни проблеми – от умора и забавен метаболизъм до нарушения в развитието при..
Проф. д-р Румен Стоилов дм е водещ български специалист по ревматология и възпалителни ставни заболявания. Председател е на Българското дружество по ревматология и на борда по ревматология към УС на БЛС. Началник на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Софиямед“. На 12 октомври отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Това е глобална..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по "Инфекциозни болести", а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по "Медицинска паразитология"...
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..