Природозащитната организация WWF започва работа по проучване на възможностите за възстановяването на речната свързаност на един от последните запазени притоци на Дунав – река Лом. С дължина от 93 км тя е сред малкото останали по-големи реки у нас със сравнително запазена морфология, осигуряваща местообитания на т.нар. „видове с висока консервационна стойност“, както и за редица застрашени видове миди и ракообразни.
Тази година в навечерието на Часа на Земята със своята кампания „Абонирай се за природата“ WWF обръща специално внимание на реките и влажните зони. Освен че са дом на удивително животинско и растително многообразие, теулавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения.
Какъв е проблемът?
Въпреки че голяма част от реката попада в обявената през 2022 г. защитена местност „Река Лом” и в екологичната мрежа „Натура 2000“, тя е фрагментирана от построени в миналото прегради, полуразрушени прагове и бентове. Тези рушащи се структури не само възпрепятстват естествената миграция на рибите между река Лом и Дунав, но влошават екологичното състояние на реката и често увеличават риска от наводнения.
Каква е ролята на WWF?
Експертите на WWF планират да извършат подробна инвентаризация на изкуствените прегради в река Лом. Те целят да съберат богата база данни, да оценят влиянието на бариерите, както и възможността за възстановяване свързаността на реката. Предварителен преглед на сателитни изображения показва наличието на множество потенциални препятствия пред миграцията на редица водни организми.
„Планираме да извършим картиране и обследване на основните бариери в главното течение на река Лом и по-големите ѝ притоци – ще изследваме въздействието им върху биоразнообразието и върху местните общности. Ще проведем и теренни проучвания на рибните популации и други ключови видове, за да идентифицираме най-значимите препятствия пред тях. Ще работим заедно с местните общности, както и с институциите, които имат ангажимент към подобряването на речната свързаност“, споделя Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF.
Какъв е очакваният резултат?
Броят на преградите в българските реки все още е неизвестен. За много малка част от тях има официална информация и за още по-малка – оценка на въздействието. Експертите на WWF имат за цел да съберат нужните данни, които да подпомогнат вземането на решения за премахване на изоставени бариери с неизвестно предназначение и собственост, тъй като спират естествения поток на водата и прекъсват миграционните коридори на рибите, а също и създават опасност за местните общности. Специалистите вярват, че тези усилия ще вдъхнат нов живот на река Лом и ще укрепят екологичния баланс на целия Дунавски басейн, като го превърнат в по-здрав и свързан дом на богатото биоразнообразие.
„Абонирай се за природата“
С кампанията си „Абонирай се за природата“ WWF цели да съхрани и възстанови местообитанията на редица видове, които се хранят, размножават и отглеждат потомството си в реките и влажните зони. Сред тях е и видрата, която е включена в Червената книга на застрашените видове.
„С любопитна заигравка с някои от популярните стрийминг платформи и хитови сериали отправяме посланието, че изчезването на дивата природа не е кино. То се случва в нашия живот и всички ние участваме в него с ежедневните ни решения. Голямата ни мисия е да спомогнем за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели. „Абонирай се за природата“и стани част от каузата на WWFс месечно дарение по твой избор. Единственият начин да не допуснем епизодите на природата да приключат преждевременно е да действаме заедно. Виж как на dari.wwf.bg“, призовава Елена Ганчева, ръководител на кампанията.
Не пропускайте да отбележите и знаковия празник на природата – Часа на Земята, като се включите в организираното от WWF почистване на река Искър край София. То ще се състои на 22-ри март /събота/ в района на квартал „Горубляне“ и село Герман, северно от Околовръстното шосе. Повече подробности вижте наFacebook страницата на събитието.
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..