Диагностицирана навреме периферна артериална болест може да спести операция

Д-р Борис Илчев  е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания - недостатъчно кръвоснабдяване на долни и горни крайници, тромбози, стеснения на артериите, аневризми, венозни тромбози и тромбофлебити, варикоза (разширени вени), съдови травми и артерио-венозни малформации. Член е на Българско национално дружество по съдова хирургия, ендоваскуларна хирургия и ангиология, European Society of Vascular Surgery и Български лекарски съюз.

Активно участва в национални и европейски конгреси и семинари в сферата на съдовата хирургия.

Съавтор на научни публикации в български и международни списания.

  За БНР-Радио Благоевград д-р Илчев коментира всичко, свързано с периферната артериалната болест – симптоми, рискови фактори, диагностика, лечение.

Същност на артериалната болест

„Артериалната болест не е болест само на артериите на сърцето – това е системна проява на атеросклероза, която се проявява в различни съдови басейни. В контекста на съдовата хирургия, това са периферната артериална болест или стесненията по съдовете на краката, стесненията и запушванията по сънните артерии, на абдоминалната аорта и илиачните артерии. Най-просто казано нашата хирургия се занимава предимно с артериите извън сърцето и мозъка. В контекста на периферната артериална болест това представлява несъответствие между нуждата от кръв на мускулите и невъзможността за доставката и от артериите. Когато мускулите имат нужда от по-голямо количество кръв, за да функционират при ходене или физически натоварвания, артериалната система не е способна да им достави това количество кръв, което се проявява със специфични симптоми“ – конкретизира д-р Борис Илчев.

Симптоми

По думите на д-р Илчев голяма част от пациентите дори не подозират, че имат периферна артериална болест. Епидемиологичните данни сочат, че голям процент от хората са нямат симптоми, или са в много начална форма на заболяването. „Важно е пациентите да знаят, че дори да нямат оплаквания, наличието на болест в периферните артерии говори за една по-лоша прогноза в дългосрочен план. Не само за краката, а и за цялата съдова система. Важно е при пациентите, които все още нямат симптоми, да бъде направен скрининг със съответните изследвания. А тези, които вече имат оплаквания – това са пациенти, които най-често в кабинета говорят за повтаряща се болка при изминаване на точно определено разстояние“.

Методи за диагностика

Наличието или отсъствието на болест може да се установи в контекста на  амбулаторен преглед с доплер като се започва от най-минимално инвазивните методи за диагностика. „В това число влизат ултразвуков доплер на артериите на долните крайници и едно специално изследване за скрининг – казва се стъпално-брахиален индекс. Измерваме съотношението между наляганията на артериите на краката и това на брахиалната артерия, там където обичайно пациентите си мерят кръвното налягане“ . Това дава представа за нивото на запушванията и стесненията и за това колко е напреднал процесът. Ако е необходимо се правят  по-инвазивни изследвания, като основата на инвазивните изследвания скенерангиография, както и ангиографията.

Рискови фактори

„Този разговор започнах с думата атеросклероза или напомням, че периферната артериална болест всъщност е манифестация или проява на това заболяване в краката. В този смисъл  рисковите фактори, свързани с развитието на атеросклерозата, са повече или по-малко тези, които се отнасят за периферната артериална болест.

Най-големият рисков фактор, за съжаление, е възрастта. Или периферната артериална болест се наблюдава по-рядко при по-млади индивиди, под 40 години. Има значително разпространение при хората след осмата декада от живота“.

Други рискови фактори, свързани с развитието на периферната артериална болест са тютюнопушенето, което увеличава риска от развитие на болестта двукратно до четирикратно. Диабетът - като пациентите страдащи от диабет с по-голяма давност и на по-висока възраст, са пациентите с най-голям риск. А комбинация тютюнопушене плюс диабет е свързана с изключително висока риск от развитие на болестта.

Възможни рискови фактори са високото кръвно налягане  и дислипидемията - промени в холестерола, триглицерите, добър и лош холестерол, но те са по-слабо изразени в контекста на тази болест, въпреки че оказват влияние.

Лечение на артериалната болест

„Все повече лекуваме артериалната болест чрез ендоваскуларни /безкръвни техники/. Използваме малък, но много функционален достъп. Чрез убождане на артерията успяваме да възстановим кръвотока в голям процент от пациентите изцяло ендоваскуларно“.

По-тежките случаи изискват по-комплексно решение. Дали то ще е отворено-хирургично или хибридно - комбинация между отворено и ендоваскуларно лечение, много зависи от колко е напреднала болестта и анатомичните характеристики“.

Ролята на храненето и физическата активност в превенцията и лечението

Физическата активност присъства във всички етапи на лечението на периферна артериална болест . Тя има най-голяма тежест, особено в  началните стадии на заболяването, когато не трябва, или може да не се стигне до интервенция, а да контролираме заболяването само с контролирана физическа активност, медикаменти и редовно проследяване. Тя има място в цялостното лечение с най-голяма тежест в началото, когато наистина можем да помогнем консервативно. Относно храненето важат всички съвети,  свързани с сърдечно-съдовите заболявания генерално, или това е най-общо и лесно казано средиземноморската диета. Да се избягват тлъсти мазни храни, приемане на храни богати на омега-мастни киселини, салата, риба и т.н.

Съвети към диагностицирани с периферна артериална болест

Пациентите, диагностицирани с периферна артериална болест, подлежат на редовно и отговорно проследяване. Да не се пренебрегва появата на нови симптоми, да имат близка връзка с техния съдов специалист, защото понякога уловени рано, могат да бъдат коригирани много по-лесно и атравматично, отколкото закъсняла диагноза и лечение.