Български експерти проучват над 40 корабокрушения от миналото във водите на Черно море

Снимка: вестник "Дневник"

44 корабокрушения във водите на Черно море са проучени от експертите от Центъра по подводна археология в Созопол през тази година. Данните от тях бяха представени на кръгла маса "Културното наследство на Черноморска Странджа през погледа на изследователите“, която се провежда три дни в Ахтопол.

Проучванията на потъналите плавателни съдове са направени със специален изследователски кораб, разполагащ с най-модерна техника по международен проект, който цели цялостно изследване на българското крайбрежие.

Сензацията е кораб от XIII - XIV век, съобщи директорът на Центъра по подводна археология Калин Димитров:
Това са от ранните кораби на италианските републики, които са плавали в Средиземноморието и в Черно море.Такъв кораб до сега не е откриван никъде по света. Този, който ние открихме, е в изключително добро състояние.

По време на форума бяха представени и данни за археологически проучвания на Ропотамо, Ахтопол, Китен, Синеморец. Сред целите ни е изработването на дългосрочна стратегия за изследване на археологическото богатство в региона, обясни Атанас Орачев от Сдружение "Черноморска Странджа":
Защото в последните години всичко е кампанийно, а Странджа е уникална планина - тя не прилича на нито една от другите български планини и е най-слабо изследваната археологически планина, въпреки многото експедиции, които се правеха още 70-те години.

По предложение на Министерството на културата, което беше съобщено от заместник-министър Бони Петрунова, Центърът по подводна археология в Созопол ще получи национален статут и ще носи името на дългогодишният си ръководител Христина Ангелова, на която беше посветена и провелата се "кръгла маса" в Ахтопол.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Български експерти проучват над 40 корабокрушения от миналото във водите на Черно море

БНР подкасти:

Два валяка са били опожарени на бул. "Захари Стоянов"

За БНР