"Моят най-добър приятел" от Деметра Карагьозова

        В един прекрасен, слънчев ден се разхождахме с мама в парка. Аз бях решила да покарам ролкови кънки, защото времето беше чудесно. Имаше много деца в парка и всички бяха весели и щастливи, радваха се на чудесния слънчев ден. Мама вървеше по алеята, а аз бях вече доста пред нея с кънките, когато чух от храстите скимтене, все едно някой плачеше. Веднага спрях, отидох зад храстите и какво да видя – там се беше свило едно малко кученце. Цялото трепереше от страх и скимтеше много жално. Сигурно се опитваше да повика своята майка, но нея я нямаше. Толкова много ми дожаля, че веднага отидох при него и го гушнах. То усети моята топлина и добро отношение и веднага се свря в мен. В същата минута реших, че съм намерила моя нов приятел. Взех го и отидох при мама с огромната молба да го вземем с нас и да се грижим за него. Тя веднага се съгласи, а аз бях най-щастливия човек на земята. Моето щастие се пренесе и на новото ми приятелче. То даже замаха радостно с опашка. Реших да му дам името – Рижко, понеже козината му имаше риж цвят с кафяви оттенъци.

     Рижко свикна много бързо с новия си дом, както и с новото си семейство. От този момент ние станахме неразделни. Кученцето ме чакаше с нетърпение да се върна от училище, за да излезем на разходка в парка. Всеки ден с него за мен е един малък празник. Тичаме на воля в парка и се забавляваме. Рижко стана моят най-добър и верен приятел.