"Наджима спасява падаща звезда" от Весела Атанасова

     Запознах се в парка с едно момиче. То беше съвсем обикновено, но се отличаваше от другите по очите. Те синееха, блестяха и премигваха все едно звезда се е отразила в тях.

     Тя се казва Наджима и ми разказа своята история. Ето я и нея:

     Малката сирийка /на сирийски Надж‘има означава звезда/ цял живот мечтаеше да види падаща звезда и всяка вечер, преди лягане, излизаше навън и гледаше небето. Но звездите си стояха там далече и никоя не идваше при нея. Тя винаги си пожелаваше поне да може да види падаща звезда.

     Една нощ малкото момиченце беше много уморено и неусетно заспа на дивана без да погледне към небето. Изведнъж се събуди от потупване по рамото.

     Оказа се малка звездичка, която беше паднала по случайност тук и сега осветяваше цялата стая. Заговори на Наджима:

     - Мило момиченце, докато се люлях на моята звездна люлка, аз изхвърчах от нея и кацнах тук – при теб, на Земята. Много се изплаших и ми е мъчно за моето семейство и за приятелите ми. Искам да се върна!

     Наджима реши да помогне на звездичката, но не се сещаше как. Двете поговориха и решиха, че могат да опитат да я изстрелят обратно. Тя щеше да я полюлее на люлката в парка. Но беше много късно… Затова Наджима предложи тази нощ звездичката да остане при нея и на сутринта, когато станат преди всички, да отидат в парка. Двете се гушнаха и спаха дълго.

     Всичко през тази нощ си изглеждаше също като преди. Само стаята на момиченцето беше някак различна. Прозорците ѝ излъчваха светлина и осветяваха всичко наоколо.

     Те станаха в ранни зори. Детето предложи от скритите си запаси с най-вкусните бисквитки на света, но звездичката отказа. Тя пиела мляко от млечния път.

     Стигнаха в парка преди другите деца. Звездичката побърза да седне на любимата пейка на момиченцето. То я полюшваше и бляскавото създание се успокояваше от вятъра, който полъхваше край нея. Но колкото и да я засилваше, не беше достатъчно да излети към небето. Тръгнаха си с наведени главички.

      Щом отвориха вратата на детската стая и Наджима веднага се сети за любимата си игра „Селестия“. Извади я и заобяснява на звездичката колко е специална. В нея имаше макет на кораб. Можеха да построят един и за нея.

     Детето бързо отиде до избата, където майка ѝ пазеше кутии и кашони, а после откри много полезни материали и в отдела на татко. Върна се в стаята си и те цял ден сглобяваха кораба. Измайсториха му колело, което да се задвижва от вятъра. Оцветиха го в синьо – като небето и в жълто – като слънцето и звездите. Получи се великолепно!

     Изморени, късно вечерта, двете приятелки тръгнаха на пътешествие. По пътя, под звездите, срещнаха птици, пеперуди и пчели. Погониха се с облачетата. Видяха слънцето и неговата сестра – луната.

  Малката звездичка не искаше да се прибира, но трябваше. Тя застана много близо до слънцето, за да я вижда Наджима и да я разпознава сред другите на небето.

     Когато дойде време да се прибира обратно, Наджима видя падаща звезда и разбра, че желанието ѝ се е сбъднало. Веднага си пожела пак да отиде при своята приятелка, която светеше много силно и изпращаше цветни, сияещи намигвания към нея.

ОУ „Райна Княгиня“, Пловдив

Ръководител: Мария Петрова

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от третото издание на конкурса "Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 14 години с над 150 творби. 

Събрахме 56 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение. 

Благодарим на печатница "Информа принт", Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас, информационния сайт "Черноморие", екипа на детското онлайн списание "Щъркел" и поетесата Яна Вълчева от Бургас. 

© БНР Бургас, 2019 

http://bnr.bg/burgas

http://facebook.com/bnrburgas

http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas

http://www.instagram.com/BNRBurgas

ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЕТЯ ЯНАКИЕВА ОТ БНР БУРГАС: