Политически и икономически измерения на Европейската зелена сделка

публикувано на 09.12.19 в 23:24 | обновено на 09.12.19 в 23:54

Българският евродепутат Радан Кънев и финландският му колега Виле Нийнистьо бяха домакини на дебат "Подготовка за Европейската Зелена сделка". Той бе част от конференция, организирана от CEPS и Финландското председателство на Съвета на ЕС.

На него бяха обсъдени мерките, които трябва да бъдат предприети, за да могат да бъдат овладяни климатичните изменения. Акцентът бе върху регионите, в които се развива минна индустрия и възможността работещите да бъдат подпомогнати така, че да не се стигне до безработица и трудова миграция на хората.Темата за климата е водеща за политиците, тя обединява всички партии - от крайно десни, до крайно леви, заяви Радан Кънев. В момента тя пряко засяга Южна и Западна Европа, но и в Източна и конкретно в България трябва да бъдат предприети спешни мерки в икономиката и енергетиката.

Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви ,че климатичните промени и борбата с тях ще бъдат един от водещите приоритети. Тя заговори за Европейска зелена сделка, а Европейският парламент обяви извънредно климатично положение.На политическо ниво Европа със сигурност ще върви към много амбициозни политики.В нашите общества вече зрее усещането, че са необходими спешни мерки, допълни Радан Кънев. Няма изчисления как зелената сделка би се отразила върху минната промишленост, това буди тревога, тя все още не е в парламента, подчерта евродепутатът:

Основното, което трябва да се направи и то е предвидено от всичко, което до момента знаем за зелената сделка, е да се съберат значителни фондове, и публични и частни, основно под формата на публично и частно партньорство, за въвеждане на нови технологии в енергетиката, транспорта и индустрията. И това, което за нас като българи и източноевропейци е особено важно, е тези средства да бъдат насочени именно към регионите, които ще бъдат най-засегнати. Маришкият басейн, например, най-засегнатият в България,в един 20-годишен период, най-вероятно, с един постепенен преход от център на въглищната енергетика да се превърне в център на модерна енергетика, в център на развойни нови технологии в енергетиката.Нещо, което може да бъде финансирано чрез такова сътрудничество на европейския бюджет и националните бюджети, но преди всичко, подчертавам, определящо е привличането на частния инвестиционен сектор в цяла Европа.

Нещо, за което аз активно се боря в рамките на ЕНП и мисля, че постигнахме успех, защото ЕНП като цяло е на тази позиция, е мерките да се основават на сериозни, научни и финансови, статистически данни, за да може загубите да бъдат компенсирани. България, Полша, но и Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Гърция са държави, в които въглищната индустрия е много силна, минното дело е сериозно застъпено.Въглищното производството на ток осигурява хляба на много семейства, съвсем не пряко заетите в централите и мините, но ив хиляди, малки спомагателни бизнеси. Това е един огромен човешки капитал, който трябва да бъде съхранен и развит, а не зачеркнат с лека ръка, категоричен бе Кънев.

Не трябва да се дават финанси на семействата като компенсации, те ще финансират така емиграцията си, обясни още евродепутатът.Трябват дългосрочни инвестиции в образованието, индустрията и технологиите в конкретен регион. Пример:

Според мен трябва да се мисли за европейски технически университет с конкретен енергиен профил, който да бъде създаден, и то от водещи научни среди, например в старозагорския регион или в най-засегнатия регион в цяла Европа- Източна Силезия в Полша, където десетки хиляди са само пряко заетите в централите.

С тъга и разочарование Европа прие решението на Доналд Тръмп, САЩ да излязат от парижкото споруземение, каза още Кънев. По мое предложение в Декларацията от климатичната среща в Мадрид беше включена поправка, че Европа първостепенно ще се стреми към възстановяване на партньорството именно със Съединените щати в тази сфера. Класическият, познат от 20-и и началото на 21-вия век ,икономически блок на западния свят, който включва Европейския съюз, Съединените щати и Япония, трябва да върви заедно в тази посока. Ако вървим заедно по този начин, по пътя на трансатлантическото сътрудничество, ние можем да повлечем и Китай, Индия, Бразилия също да вървят в тази посока, обясни Кънев.

Според него парите, които са предвидени за околна среда и борба с климатичните промени, ще стават все по-голям процент от Кохезионната политика на Съюза. Към момента те са заложени на 25 %, има радикални предложения до 50 %. Същото се отнася и за портфолиото на Европейската инвестиционна банка:

Българските общини,ако са активни, могат да реализират множество, изключително полезни за общността, проекти, свързани с екологични приоритети, които да доведат, освен всички друго и до рязко повишаване качеството на въздуха, който дишаме в България.

Кънев коментира и протестите в България на хора на места, където се предвижда изграждане на депа за отпадъци. Според него винаги, когато има бизнес, свързан с отпадъци, обществената реакция е силна и е напълно оправдана. В най-добрия случай това е свързано с лоши миризми, а много често и с токсични емисии, които влошават качеството на въздуха и застрашават здравето:

Ние трябва все по-упорито да вървим към максимален процент преработка на отпадъците. Това също са политики, за които може да се намери щедро европейско финансиране в момента. Видимо е, че и нашите общини, и Министерството на околната среда са доста пасивни и още не са се приспособили към тези големи възможности, които Европа дава. Да се надяваме, че това ще стане много скоро, за да се преодолее именно този конфликт с населението, което основателно протестира.