Андреевден е! Денят започва да расте колкото зърно

Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните - в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте - макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей.

Здрава плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформя традициите, свързани с Андреевден. Те се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година. Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.

С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден.