"Необикновени приятели" от Петър Чавдаров

     Пеликанчето Жак още спеше. Но не за дълго.

     -Ставайте! Всички! – изкрещя майка му.

     -Какво има, мамо? –попита Жак сънено.

     -Трябва да се научите да приготвяте закуска сами! Нали ще пораснете, а тогава няма да я правя аз! – отговори майка му.

     Само че на Жак не му се ставаше. Тъй де, още няколко минути да полежи и тогава ще си направи закуската. Обаче братята и сестрите на Жак бяха вече станали. Майка му го забеляза и веднага прехвърли работата на всички върху него. От това Жак се събуди, стана и се оправи. След това отиде да приготви закуската, плачейки. 

     По време на ядене майка му обяви, че утре ще ходят на първите си уроци по лов на риба. В същия миг забеляза, че супата е по-водниста от сълзите на Жак и му каза, че за наказание ще бъде с баща си, (който беше по-строг от нея) по време на първите уроци.

     Всички се радваха. Всички, без Жак.

     На другия ден семейството на Жак тръгна към езерото. Щом стигнаха, видяха, че баща им , облечен във фрак ги чака.

     - Много се забавихте!- упрекна ги той. – Чакам ви цял час!

     - Това е, защото Жак се опръска с вода от маркуча и трябваше да го мия- каза майка му и родителите му го погледнаха укорно.

     - Какво да направя, че като поливах, ръката ми се разтрепери – заоправдава се Жак.

     - Стига приказки – сряза го баща му. Ти – обърна се към майката -  отиваш с другите пеликани, а ти Жак, идваш с мен.

     Разделиха се и Жак с баща му отидоха в единия край. Още щом стигнаха, баща му обясни:

      - Примамваш рибата като стоиш неподвижно. Щом видиш риба бързо се навеждаш. Някакви въпроси?

     - Не- отговори Жак.

     Баща му се отдалечи. Жак остана сам. Изпълни каквото му каза неговия родител и не след дълго около краката му доплува риба. Жак се наведе, грабна глупачето с малко вода и се подготви да го изяде, когато чу тънко гласче да се моли:

     - В името на майка ти и баща ти, пощади ме! Щеше ли да ти е хубаво да те изядат като мен? Ако ме пощадиш ще станем най- добри приятели.

     Жак се замисли. Сети се, че никой от братята и сестрите му не го харесват и той, изтърсакът, трябваше де се примири с вечно строгите си родители. Накрая Жак не издържа. Пусна рибката и попита:

     - Е, вече приятели ли сме?

     - Да – отговори му тя - Аз се казвам Джони, а ти?

     - Жак, какво ще правим сега?

     - Щом беше съгласен да ме пощадиш само, за да станем приятели, явно нямаш такива, нали?

     - Мхм – отговори Жак.

     - Истинското приятелство се разбира, когато направиш пътешествие с другаря си – отбеляза мъдро Джони – тогавасе разбира колко сте приятели. Предлагам ти да направим пътешествие.

     - Добре – съгласи се Жак.

     Двамата приятели потеглиха мълчаливо. Понеже гушата на Жак беше прозрачна, той взе Джони в нея, като внимаваше да не го глътне. Поради тази причина Жак не можеше да говори, а Джони разбираше и мълчеше.

     Изведнъж те видяха ято фламинги. Джони неочаквано предложи:

     - Жак, отиди и попитай фламингите къде са хората? Щом научим, ще се постараем да станем домашни и щом мине месец, ще избягаме.Има ли смисъл да стоим сред животните, чиито закони са : яж, спи, размножавай се. От хората поне ще научим нещо ново.

     Жак се съгласи. Пусна Джони във водата и се разбраха да се срещнат до двата бука пред тях. Щом Жак отиде до фламингите и ги попита за хората, те се разкрещяха толкова силно, че даже Джони ги чуваше:

     - Глупак такъв! Хората са в края на езерото, но за какво са ти? Да не си решил да се опитомяваш? Стани част от нашето ято и ще ти е по-добре.

     Жак се замисли.

     През това време Джони плуваше нервно. Изведнъж той видя две очи да го гледат, забрави всичките си познания за хишниците и заплува колкото му разрешаваше опашката по-бързо. Накрая стигна до края на езерото, но сърцето му заби още по-бързо – там видя човешки силуети. Джони съвсем не мислеше така да отиде при хората. Смяташе Жак да го пусне през някой комин в аквариум с други риби. Тъкмо, когато търсеше къде се скрие, чу гласове:

     - Я, гледай, Джо, рибка! (при тези думи Джони затрепера)

     - Красива е. Да я хванем. (Джони се опита да избяга, но усети как нещо меко го ограничава.

     - Извади я!

     - Вадя я, Ник!

     - Сега на кой е, Джо?

     - Моя. Аз я хванах!

     Джони усети как нещо го дърпа нагоре. Заплува отчаяно надолу, но напразно – усещаше преграда и не можеше да отиде по-надолу. Когато го извадиха на сухо той видя лицата им – едното със сплескан нос, а другото с червена коса. И двамата имаха пръст по лицата – явно много бяха падали. Сплесканият нос се казваше Джо, а червенокосият – Ник. Джо го взе и се прибра.

     Жак се върна на уговореното място, ала Джони го нямаше. Жак се уплаши. Помисли си, че може Джони да се е загубил и започна да го търски, викайки:

     - Джони, Джони! Аз съм, Жак! Къде си ? Ела! Джони! Джони!

     Жак разбра, че Джони не е наблизо и хвръкна да го търси. Срещна едни свраки, но те само го разтроиха, защото само мислеха за скъпоценности и за ядене. Най-много го огорчи това, че те му се ухилиха на въпроса и нагло му отговориха:

     - Зарежи го! Не си го изял – поне търси съкровища, а не нещо, което ще го изядеш и ще го забравиш!

     Те не разбираха нищо. Нима съкровищата са по-ценни от приятелството!? Нима парите могат да заменят най-добрия му приятел?! Жак се сви и заплака. Дойде нощта. Никога не се бе чувствал толкова самотен.

     Веднага щом се прибра, Джо извика на родителите си:

     - Мамо, тате, вижте каква красива рибка съм хванал! 

     Родителите му дойдоха и я погледнаха.

     - Красива е – отговори майка му.

     - Пусни я при Голди, да й прави компания - допълни баща му.

     „Голди, помисли си Джони- коя ли е тази Голди? Дано да е добра, не ми се живее със зло същество в тази страшна къща. Искам да ме утешават, а не да ме плашат.“

     В този миг Джонатан (така се казваше момчето, на което викаха на галено Джо) изсипа Джони при една златна рибка.

     -Моите почитания! – възкликна Джони – сигурно Вие се казвате Голди.

     - Да виждаш друга риба, почитателю? Впрочем аз се казвам Голдфиш, но ми викат Голди – авторитетно каза Голдфиш – виждам, приятелю, че не са те учили на мода.

     След това Голди завлече Джони и той се видя в подводната къща на Голдфиш, а тя му сменяше костюм след костюм, бърборейки:

     - Този не ти отива, този също. Е, нищо, все ще намерим подходящия костюм!

     Джони се усети във вихъра на модата.

     Жак летеше. И летеше. И летеше...През цялото време викаше Джони. Накрая зърна едно блато. Жак полетя със сетни сили и като кацна се строполи като мъртъв – толкова беше уморен. ....

     След като се събуди той видя цял пасаж от сребърни риби – какъвто беше Джони. Жак не огладня като ги видя, защото откакто загуби Джони, се хранеше само с трева и се беше заклел, че когато се върне у дома тогава пак ще хапне риба. Жак изведнъж се сети, че Джони може да е сред тях, или поне да е минал покрай тях, затова любезно запита водача: 

     - Да сте виждали риба на има Джони?

     - Да!

     - Сребърна ли е?

     - Да!

     - Той ми е приятел! Накъде отиде?

     - Слушай, пеликане – каза водачът – Джони ми е син. Но той тръгна преди повече от месец от нас, като каза, че отива да си търси късмета. Щом си приятел с него, трябва да знаеш, че Джони винаги харесваше човешките градове. Отивай да го търсиш там.

     - Сърдечно Ви благодаря! – възкликна Жак и полетя към най-близкия град, където всъщност беше и Джони.

     - Кое ще ти отива най-много – суетеше се Голдфиш – зелено или розово?

     - Остави ме да се наспя, Голдфиш – прозя се Джони.

     - Ти си в моя дворец, Джонфиш и аз решавам кога ще ставаш!

     - Първо: не се казвам Джонфиш, а Джони и второ: знам, че модата е важна, но искам да спя! – помоли се Джони.

     - Ще се казваш Джонфиш. Така е модерно. Пък и естествено, че модата е важна. Ставай! – отговори Голдфиш.

     - Ако е в името на модата, ставам!

     (Читателю, разбра ли какво се случи с Джони? Той последва примера на Голди и сега си пада по модата също като нея).

     - Голдфиш – помоли се пак Джони – Съгласна ли си да отида сред външния свят на рибите и там да разпространявам модата? Моля те, страх ме е в тези стени на човешкия дом. А и ти знаеш пътя за бягство.

     - Хмм – замисли се Голди – от една страна искам да имам приятел. От друга обаче ти трябва да разпространяваш модата – това е твоята мисия. И понеже съм добра душа, а и искам да помогна на модата, ще ти покажа как  може за избягаш. Сутрин, когато Джонатан ходи на училище си оставя за малко шишето с вода тук отворено. В това време ти ще скочиш в него. После ще дойде майка му и ще затвори шишето, и ще го сложи в раницата му. Докато Джонатан те носи ще минете покрай езеро – знам го от достоверен източник. Докато той върви, ти развивай капачката. Щом чуеш шум на вълни, бутни капачката и тя ще падне. Когато Джонатан се наведе да я вземе, ти скочи във водата. Това е.

     Жак търсеше половин ден . Не намери нищо, освен това, че направи няколко поразии.

     Първо влезе в един магазин. Хората ахкаха и викаха, а продавачите бяха шокирани. На един завой обаче, той се блъсна в една чиния и парчета от нея се посипаха на земята. Едно от тях удари Жак по гушата и му текна кръв. Жак извика от болка  и се насочи към изхода, когато нещо привлече вниманието му. Един продавач хвърли риба, която на Жак се стори, че е Джони и с вик „Джонииии“ полетя към изхода.

     Щом излезе, разбра, че не е той, а просто някаква си риба. В същия миг вратата на магазина се затвори. После полетя нанякъде, а децата го замеряха с камъни. Накрая Жак не издържа, спусна се и клъвна поредния палавник. Сега обаче и майката на момчето започна да го замеря.  Във всяка сграда, в която влизаше правеше по една-две поразии. Накрая след Жак имаше цяла тълпа негодуващи хора, всеки от които го замеряше с камъни. 

     Това го обезсърчи. Жак полетя към езерото, където щеше да бъде Джони след един ден. Докато летеше обаче го завари нощта. Жак кацна и заспа, мислейки колко тежък беше деня и колко лоши неща му се случиха през този ден – ден, в който отново не беше намерил Джони.

     На другия ден Голдфиш събуди Джони рано:

     - Ставай – говореше тя – ставай! – Не виждаш ли шишето? Ставай!

     - Ох, добре, ставам! Къде е шишето?

     В този миг Джони видя как майката на Джоната идва с капачка в ръка.

     - Нямам време, Голдфиш. Чао и благодаря за всичко – каза Джони и скочи в шишето.

     - Чао и успех – побърза да каже Голди, защото щом Джони скочи, майката на момчето взе шишето и го затвори.

     Джони се озова на тъмно. По гласовете, които чу и по друскането на шишето разбра, че Джонатан тръгва и побърза да започне развиването на капачката на шишето. Това се оказа трудна работа, понеже тя беше здраво завинтена. Накрая цял се изпоти, но успя да я развие. И тъкмо навреме, защото в същия миг чу плисък на вълни. Със сетни сили бутна капачката. Чу мърморенето на момчето:

     - Глупава капачка! Ще закъснея заради нея!

     Джони усети как шишето се навежда и  скочи. Падна и като се огледа видя, че е в езерото. Първата му мисъл беше „Ура!“

     Жак се събуди. Видя, че вече е сутрин и полетя към близкото езеро. Там видя, че едно момче се навежда да вземе капачката, а от шишето изкочи...

     - Джониииии! – извика Жак  и радостно полетя към водата.

     Този път това наистина беше Джони.

     - Най-сетне те намерих! – ликуваше Жак – Вече няма да се разделяме!

     Ала живота при Голдфиш беше променил Джони и вместо радост, той изпитваше високомерие.

     - Махни се, пеликане! – извика Джони – Махни се. Направил съм грешка, че съм се сприятелил с теб, но сега няма да я направя отново. Махай се или аз ще се махна!

     Обезсърчен Жак излетя, но щом се скри зад едно дърво, той се обърна и проследи Джони. Тъй де, ако се прибере, може пак да го изгонят, а пък дотогава на Джони може да му се случи нещо. Все пак са най-добри приятели.

     Щом Жак излетя, Джони се почувства самоуверен. Тръгна към другия край на езерото и Жак с ужас установи, че там са старите му приятели – враните. Джони заплува към тях.

     - Ура, храна! – развикаха се те и полетяха към него.

     - Помощ! – изкрещя Джони и на мига пожела да е с Жак и да не се е разделял с него.

     Понеже Джони беше казал това на глас, Жак го чу и с вик „Оставете го!“ полетя към тях. Враните се уплашиха и избягаха. Джони въздъхна с облекчение.

     - Повече никога няма да правя така, Жак! Извинявай!

     - Няма нищо! Важното е да сме приятели. А сега не искаш ли да се връщаме у дома?

     - Да – отговори Джони.

     Жак го взе в гушата си и полетя.

     Жак и Джони летяха. По едно време Жак си отвори човката да поеме въздух и Джони изпищя.

     - Какво има? – попита Жак.

     - Ж-Ж-Ж-Жак пусни ме във водата! –заекна Джони. Над н-на-на-нас има орел. Все още си малък като мен и той се възползва от това. Той и-и-иска да те изяде. Пусни ме и се гмурни във водата. Оттам аз си знам!

     Жак го послуша. Пусна Джони във водата и стремглаво полетя надолу. Докато летеше с ужас забеляза, че един грамаден орел лети към него. Тъкмо когато между тях имаше разлика от един метър, Жак усети как цопва във водата. Орелът покръжи наоколо и отново се спусна, за да го извади от водата. В същия миг Жак чу вика на Джони:

     - Майко, татко и всички отстанали сребърни рибки! Помощ! Един орел иска да хване приятеля ми Жак! Помогнете ми да го пренеса, докато не се е удавил на другия далечен бряг на езерото!

     В същия миг Жак видя роднините на Джони и усети как го обкръжават и повличат. Понеже вече се давеше, Жак изломоти:

     - Давя се! Моля ви пренесете ме по-бързо! 

     Усети как рибите го повличат още по-бързо. Изведнъж чу как Джони каза “Готово!“. Отвори очите си, които беше затворил от страх и видя как е на брега на един слънчев залив. Роднините на Джони се разотидоха. Жак отново взе Джони в гушата си  и полетя.

     Докато Жак летеше, постоянно се оглеждаше да види дали са стигнали в неговите родни места. Изведнъж видя мястото, където преди време с Джони се разделиха. Жак полетя още по-бързо. Но на мястото, където трябваше да е гнездото му, имаше само съчки. Жак пусна Джони във водата на езерото, за да може да говори и заплака. Джони го попита:

     - Да не би да плачеш за гнездото си, за родителите си, за братята и сестрите си?

     - Да – отвърна Жак.

     - Тук нали имате обичай да разваляте гнездото щом децата пораснат? - обади се Джони.

     - Да – спомни си Жак.

     - Тогава се погледни във водата!

     Жак се огледа и видя един млад и красив пораснал вече пеликан. Изобщо не беше същият – малък и грозен. Погледна Джони и видя хубава, голяма риба. Тогава Джони мъдро се произнесе:

     - Вече сме пораснали. Всеки поема по своя път. Но ще се срещаме веднъж годишно на мястото, където сме сега, по това време – когато слънцето пече най-силно.

     - Добре – съгласи се Жак и те за втори път се разделиха, но този път бяха щастливи, защото ще се бяха разбрали да се срещат всяка година и да споделят своите житейски перипетии.

град Бургас