"Приключението на смелото гъсоче" от Михаела Попова

     - Ей, ти! Не си ли малък да обикаляш сам из тръстиките? - изквакала тя, когато го видяла да поскача, за да стигне едно зелено клонче.

     - Не знам - чистосърдечно си признало птичето.

     - А аз знам! - надула се жабата - Как се казваш?

     Свило крилца пилето:

     - Не знам.

     - Хм, за пръв път чувам някой да не знае как се казва. Майка ти и баща ти не са ли те кръстили някак?

     Гъсенцето не искало да си признае, че не знае какво е това майка и татко, още повече че жабата му изглеждала огромна и страшна. Сетило се, как се обърнала жабата към него в началото и отговорило:

     - Ейти! - се казвам.

     - Еди ли? - отвърнала досадната старица, която не дочувала. 

     - Да - изкрякало гъсето и отминало. 

     - Какво странно име - помислила си жабата, но тогава видяла една тлъста муха, която летяла към нея и мигом забравила птичето.

     А Еди продължил да си върви и да си повтаря новото си име, за да не го забрави. Явно тук всички си имат имена и трябва да ги знаеш, за да не изглеждаш странен.

     Така минало и лятото, започнало да захладнява, а гъсочето Еди наедряло и натежало. Често се издигало в полет над езерото и сякаш нещо го теглело да литне още по-високо, в облаците и да се понесе по вятъра, които тече на юг. Но не смеел да изостави гнездото. Понякога се случвало да лети с часове, а после внезапно решавал да се върне обратно в родното гнездо. Но не се чувствал добре. Една сутрин излязъл отново за храна, но този път високо в небето забелязал птици. Те се носели по онова течение на въздуха, което го привличало и него. Летели грациозно и целенасочено, следвайки онзи порив, който и Еди изпитвал. “Какво пък”, помислило си гъсочето, “Ще се приготвя, ще си събера багажа и утре ще чакам тук. Ако видя друго ято, ще литна и аз.” Речено - сторено. Тази последна нощ, защото Еди предусещал, че ще е наистина последна, той спал неспокойно. Станал много рано сутринта и разровил цялото гнездо, за да не забрави нещо, което да вземе със себе си. И на дъното на гнездото - ХОП!, намерил едно вързопче. Отворил го и ахнал от учудване. Това бил най-чудния костюм, който бил виждал. Не, че много костюми били попадали пред очите му, но... Еди сложил червените наметало, маска и колан и изведнъж се почувствал по-едър и по-силен. Тялото му се изпълнило с енергия и живот и той литнал над езерото щастлив и волен. Чувствал се толкова чудесно, както никога до сега. Докато летял погледнал към водата под себе си и видял как червеното наметало се вее зад него като магична диря, а мускулите на крилете му били здрави и изпъкнали. 

     - Хе-хе-хе-хе, - разсмял се Еди - аз съм супер гъсок, аз съм Супер Еди! 

     Издигнал се високо-високо и полетял толкова бързо, че скоро настигнал и задминал ятото, което видял вчера. 

     Водачът на ятото го изгледал с укор и му казал:

     - Сега си млад и силен, но пътят е дълъг. Пази си силите.

     Еди бил умно гъсоче и се вслушал в думите на по-възрастната и опитна птица. Укротил младежкия си порив и изостанал от ятото, така че да застане последен. 

     Летели денем, почивали нощем, докато пред очите им изникнали потънали в пясъци пирамиди. Гъските продължили да се носят над странните съоръжения, докато най-после стигнали една широка и пълноводна река, около която се зеленеела буйна растителност. Птиците се разкрякали и кацнали край едно езеро. 

     Една чапла извикала от другия му край:

     - Бягайте, бягайте от тук! В езерото живее Зелен луд. 

     После разперила криле и отлетяла като не преставала да повтаря това, а гъските помислили, че е някоя полудяла птица. Настанили се удобно и се разпръснали - някои заплували, други налягали в тревата да си починат, трети се гмуркали за вкусна риба. Еди стоял на брега и оглеждал този чуден и дивен свят, който макар и да бил подобен на неговия, бил и непознат. 

     Когато  си починал, решил да пообиколи наоколо. Разперил криле и литнал, а зад него пурпурното наметало се веело като вълшебно знаме. Тогава видял във водите на езерото да плава някакъв голям, зелен дънер. Тъкмо щял да го подмине, когато му се сторило, че дънерът помръднал. Еди направил кръгче над него и го проследил как се движи към брега. А уж течението не било в тази посока. Учудило се гъсочето и се приближило. Тогава забелязало две злобни очи, дълга опашка, която едва - едва помръдвала под водата, но насочвала с лекота огромното тяло на водното чудовище. ”Да не би това да е зеления луд, за който говореше чаплата?”, помислило си гъсочето и закрякало разтревожено. 

     Гъските надигнали глави и се огледали, за да разберат какво е предизвикало тревогата. Но предупреждението дошло късно - крокодилът, защото това бил истински прастар и гладен, нилски крокодил, бил стигнал до брега и с неподозирана пъргавина се спуснал към кротко поскубващата тревица гъска. Огромната му челюст зинала пред нея и горката птица си помислила, че това е нейния край. Изведнъж със страховита скорост от небето се спуснала пурпурна светлина, която се блъснала в крокодила. Това бил Супер Еди! Двамата с крокодила се сбили, разхвърчала се перушина и плочки от гърба на влечугото. Битката била жестока и още малко и гъсочето щяло да победи, когато Лудия зелен измъкнал незнайно откъде едно зелено наметало. Само щом прилепнало за гърба му, той утроил силата си и повалил Супер Еди. Той лежало безжизнено на земята, а разкъсаното му пурпурно наметало, което му давало сила, се валяло около него. Крокодилът нарамил птицата на гърба си и се гмурнал в езерото. Доплувал до една подводна пещера и там затворил гъсочето в килия с железни пръти. 

     Когато Еди се свестил, много се изплашил. Защото дори най-големите герои ги е малко страх, когато се озоват на тъмно и мокро място, незнайно къде точно. Разкрякал се Еди, но никой не му отговорил. Чувало се плискането на вълните и ритмичните капки, които падали от тавана. 

     Еди се огледал. Нямало го наметалото му, което му давало сила. Започнал да вика, докато останал без глас. Тогава чул тихо прошумоляване и от тъмнината се показала една красива бяла гъска с изящна шия. Гъсокът я познал. Тя била онази, върху която крокодилът се бил нахвърлил, когато излязъл от езерото. 

     - Хей, колко се радвам да те видя. - извикал Еди и запляскал с крила.

     - Тихо. Зеленият луд дебне пред пещерата. - после му подала през решетките малък пакет. - Това е наметалото ти... малко е разкъсано, но ....

     Еди развил плата, който наистина бил доста скъсан, но си го метнал на гърба. Мигновено усетил прилив на сили и смелост и хванал решетките. Разтърсил ги силно и те се разскърцали. Бялата гъска се отдръпнала - страхувала се да не се сринат върху нея. Еди пак разтърсил решетките и от някъде над тях нещо паднало и издрънчало на пода.

     - Ключът! - извикала гъската и го подала на Еди.

     Той отключил вратата и се запътил навън, мърморейки ядосано как ще се справи с крокодила. Поспрял за момент и се обърнал към приятелката си:

     - Благодаря ти, че дойде за мен.

     - Няма защо да ми благодариш, ти ме спаси там на брега. - после свела очи и леко се изчервила - Радвам се, че си добре, Еди.

     Смелото гъсоче, което отдавна вече не било гъсоче, а голям и здрав гъсок, също се изчервил лекичко и потъркал човка в клюна на бялата гъска, а после ѝ казал да остане тук, докато я извика. После излязъл бързо. 

     ”Ами, ако не се върне никога?”, помислила си лебедовата гъска и кротко приседнала.

     В това време Еди излязъл от пещерата, която се оказала, че е на малко скалисто островче в средата на езерото. Едната ѝ част, където била килията му и част от тунела, били над повърхността, но за да се измъкне, трябвало да плува, тъй като самия вход бил под нивото на водата.

     Еди излетял като торпедо от дълбините и стреснал крокодила, който обикалял около острова. 

     - Хей, как се измъкна? - изръмжало зеленото чудовище, а после скочило високо в опит да захапе пикиращия гъсок.

     Еди рязко завил и след един лупинг се оказал зад врата на крокодила. Обкрачил врата му и сложи криле на очите му, за да не вижда нищо. После започнал да го кълве по муцуната. Зеленият луд започнал да се гърчи от болка и страх, гмурнал се, но тъй като Еди не го пускал скоро изгубил представа за посоките и излязъл пак на повърхността. Опитал отново да се гмурне, но противникът му го дръпнал със силните си крака и криле нагоре. Битката продължила дълго, а вълните, които образували при борбата, изплашили гъските на брега, но в крайна сметка крокодилът се уморил и се предал. Еди го завлякъл на брега и го вързал с въжета, сплетени от жилави треви, а после се върнал за бялата, лебедова гъска, която го чакала покорно в пещерата. 

     От тогава всички гъски наричали Еди не само Супер Еди, а и Еди Повалящия чудовища и в Африка все още се разказват легенди за славната победа над Зеления луд. А крокодилът останал няколко дни вързан на брега, а после ятото гъски се смилили над него. Накарали го да обещае, че повече няма да закача невинните животни, отишли да гнездят или на водопой, и го пуснали. 

     А след това Еди и Лайла - бялата гъска, си направили гнездо, където живели дълго и щастливо.

гр. София