"Вълшебен сън" от Мария Николова

Тя обичаше да ходи на цирк и да се забавлява с клоуните. Един бухал ѝ даде билетче и я бутна навътре. Софи беше много изненадана, колко голям е циркът. Видя свободно място и седна. Светлините изгаснаха и шоуто започна. Първо се появи кенгуру, което беше облечено в официален костюм. То покани момичето на манежа и ѝ подари пудел направен от балони. 

     После се появи клоунът, който извади обръч и малко кученце започна да прави различни номера. Една маймунка се премяташе във въздуха. Всичко завърши с музика, много танци и букет от разноцветни фойерверки. Софи беше удивена колко забавни могат да бъдат животните.

     На сутринта тя се събуди, изтича до поляната и видя своя пудел от балони, който мислеше, че е загубила. Духна вятър и пуделът литна. Момичето също се издигна в небето. Докато летеше във въздуха, наблюдаваше целия град, а гледката беше невероятна. Софи кацна на една поляна и там видя всички животни от съня си. Те се бяха втренчили в нея. Кенгуруто, което и беше подарило пудела от балони се приближи до нея и ѝ каза, че тя е избраната да спаси техния вълшебен свят. След това ѝ разказа за магьосник, който искал да превземе всичко, което те са създали. Софи се натъжи. Тя беше обикнала тези животни и веднага се съгласи да им помогне. За да победят магьосника, трябваше да намерят специална вълшебна отвара, с която да го прогонят. Нямаше какво да се бавят повече и затова момичето реши веднага да тръгне към своята цел. Избра за свои спътници и помощници катеричката и едно врабче. Дълго вървяха, докато стигнаха малка къщурка. Там беше скрита отварата, но за да я намерят трябваше да наредят пъзел от вълшебно сандъче. Софи започна да нарежда малките частици. Катеричката се свиваше до нея, а врабчето тревожно прелиташе над главите им. Дълго се луташе момичето. Беше много изплашено. Накрая пъзелът се получи и се превърна в карта. Трябваше само да я разчетат и да стигнат до отварата. Намериха я и тръгнаха към двореца на магьосника. 

     Вървяха по тясна пътечка, която минаваше през гората.  Наоколо беше тъмно и страховито. Сякаш всички животни бяха притихнали в очакване на срещата на Софи и магьосника. Там, където пътечката свърши, гората като че ли се отвори и зад дърветата се показа мрачния замък. Момичето влезе вътре и се огледа. В огромната зала се извисяваха десет колони, а в средата се намираше  вълшебника, седнал на трона си. Той беше облечен с дълга черна мантия и островърха шапка. В ръката си държеше магическа пръчка. Видя момичето, смръщи вежди и се опита да хвърли огнена струя към нея. Софи беше бърза и с лекота избегна удара. Нейните приятели и се притекоха на помощ. Врабчето литна към магьосника и запърха с крилцата си пред лицето му. Малката му човчица кълвеше всичко, което стигаше, а катеричката задърпа мантията му. Той започна да маха с ръце и да се отбранява, но се спъна и падна безпомощен на земята. Софи се промъкна между колоните и ловко изля стъкленицата с отвара върху магьосника. Той се стопи и от него остана само пепел. 

     Така тя спаси всички животни и техния чуден свят. Те вече можеха спокойно да забавляват децата, които идваха при тях в сънищата им. Софи никога не забрави новите си приятели и не спря да вярва в чудеса.

ОУ „Елин Пелин”, Бургас