Остава ли в историята "Старата фрегата"?

„Смесена многофукционална сграда“ да се появи на мястото, където някога беше „Старата фрегата“ в Бургас. Това е заложено в промяна на Подробния устройствен план, инициирана от собственика на парцела.

Атракционното заведение, създадено от „Балкантурист“ и наречено „Старата фрегата“, изгаря при пожар през 2011 г. Извършителят не е заловен, предположението е хвърлено върху скитници. В статии от 2013 г. започва да се лансира идеята корабът да бъде възстановен.

„Възкръсването на култовия символ е инициирано от Бургаската областна управа и подкрепено от общината, която се ангажира “Старата Фрегата” да бъде включен в общия градоустройствен план“

Това пише в редица статии, базирани, най-вероятно, на прессъобщение, тъй като текстът е идентичен. Идеята се повтаря и през 2015 г., а в статия от този период от „Флагман“ е цитиран и собственикът на (да речем) сградата Димитър Караненов, който е казал пред медията „Няма да строим апартаменти, идеята ни е да възстановим един от символите на града“.

Още за историята на терена пояснява заместник – областният управител Пламен Янев:

„През 2005 г. е издаден акт за изключителна държавна собственост на този имот. Като на база неговото местоположение, той е описан като представляващ част от плажна ивица на морски плаж „Бургас – централен“. В последствие, част от този имот, е променен на статут за частна държавна собственост, а именно – парцелът, който се намира под стария ресторант „Фрегатата“. Първоначално, тази площ е била малко над 900 кв.м., с втори акт от 2015 г., е определена и сегашната му площ от 885 кв. м. Внесено е искане от собственика на сградата по нотариален акт, който е представен. Фирма „Булгариен Директ Райзен“ е предоставила пред тогавашната областна управа нотариален акт за собственост на сграда, представляваща атракционен обект „Фрегатата“, на база, на което, е поискала да закупи имота и той ѝ е бил продаден“, посочи Янев.

И така, връщайки се към настоящето. Годината вече е 2021 г., а бургаската екоинспекция излиза със становище до „Булгариен Директ Райзен“, чиито едноличен собственик е Димитър Караненов, относно план за измененение на Подробния устройствен план. Действащият към момента е „за обществено обслужване и ресторант“, а разрешените показатели са височина до 7.5 метра; плътност на застрояването до 20%; кинт до 0.5; плътност на озеленяване минимум 70%. С предложението на фирмата се предлага да се обособи нов парцел с големина 665 кв. м. Той вече да е за „смесена многофункционална сграда“; пешеходна алея до плажа; плътност на застрояването 100%; кинт – до 5; височина – до 10 м.; плътност на озеленяване минимум 20%. Не се предвижда запазване на сградата за обществено хранене, пише още в документа, но останките от изгорелия кораб отдавна не са и там. РИОСВ – Бургас издава становище, че там няма пясъчни дюни, нито защитени територии.

В края на февруари, предложението за нов план е изпратено до областната администрация. Пламен Янев посочва част от притесненията им:

„Тази алея, която е обоснована като достъп до плаж, е абсолютно ненужна. Този имот, от близо 10 години, е заграден. През него никой от тогава не е минавал за плажа. И днес всеки един гост или жител на града може да стигне до плажа, без да е необходимо изграждането на тази алея. Изразили сме съмнение, че изграждането на тази алея, е за да се подобрят параметрите за строеж на този парцел. Ако парцелът граничи с морски плаж, той трябва да има такова отстояние от плажа, каквато е и неговата височина. Но граничи ли с алея – това изискване законово отпада“, посочи Янев

Уведомени са министерствата на туризма, регионалното и това на културата, за готвената промяна. Отделно, имотът попада в  териториалния обхват на недвижимата културна ценност, каквато е морската градина и представлява част от охранителната ѝ зона, посочват от администрацията.

След отправени въпроси какво ще се случва с терена, от компанията „Булгариен Директ Райзен“ уведомяват, че планират облагородяване, нови инвестиции и нови работни места. Но, с оглед на пандемията и ситуацията в Украйна, не се знае кога ще бъдат реализирани. От фирмата посочват, че сградата или съоръжението „Кораб“, ще бъде представено, когато имат конкретни планове за него. Относно параметрите на застрояване, предвидени в проекта за ПУП, от фирмата контрират, че:

„Не са разработвани конкретни плановете на съоръжението ,,Кораб'' за да се цитира ,,етажност,,. Височината на ,,мачтата,, обаче не се предвижда да надвиши 9,60 метра (10 метра). Разбира се че е съобразена с всички нормативни разпоредби. Нека да спрат да се правят спекулации“

На наш въпрос защо е променено решението им да възстановят „Старата фрегата“, от фирмата коментират, че „не са казвали, че има промяна в намерението им“.

Съгласно действащата нормативна база, застрояване, каквото се предвижда с новия подробен устройствен план за „Старата фрегата“, не може да се осъществи. Това коментира председателят на камарата на архитектите Събин Попов. С предложения план, те се завишават, посочи той:

„Като се прави една пешеходна алея 2.25 м., колкото е минималното необходимо, вътре – в самия имот, дарява се на общината. И се завишават показателите като плътността става 100%, кинт-а става от 0.5 на 5. Сиреч – 10 пъти се увеличава. Височината също се променя – на 10+4.5. Преди е била 7.5+3. 100%  плътност и 20% озеленяване, което може би ще е на покрива“, коментира арх. Попов.

Дори с подобна алея по Закона за устройството на територията, сградата трябва да е отдалечена минимум на 10 метра от плажа, ако приемем, че е висока 10м., посочи арх.  Събин Попов. За подобни параметри на застрояване, е необходима промяна в Общия устройствен план, за каквато е необходимо и обществено обсъждане, категоричен е архитектът.

А „Старата фрегата“ трябва да бъде съхранена като част от един визуален ансамбъл в региона. Това коментира общественикът и съавтор на „Историята на Бургас“ Митко Иванов. Имаше устни обещания през годините, че фрегатата ще бъде възстановена, припомни той:

„Ако това не е била някаква уловка за гражданството, според мен, това е верният път. От скоро чух тази информация за сграда, многофункционална. Дано не съм прав, че ако това се случи, реакцията на обществеността, според мен, ще бъде много остра. Не заради друго, а защото толкова пъти това се случи в този град. Да цитирам най-лошия пример – пл. „Тройката“, който също би трябвало да бъде един от символите на града. Друг е въпросът какво остана от този символ“, посочи Митко Иванов.