Созополското село Индже войвода се намира в нископланинския район на Странджа. Според Константин Иречек селището е основано от гърчеещи се българи, пристигнали от Елховския край. А според местните хора в момента, които живеят и работят в района, това е най-доброто време не за много приказки, а за запрятане на ръкави и приготвянето на зимнина. Една част от хората си произвеждат плодовете и зеленчуците, други си ги купуват.
В селото има 62 къщи, които са обявени за паметници на архитектурата, има пещера с дълбочина 41 метра, но има и хора, които продължават да спазват традицията за правенето на зимнина. Както каква Кина Димитрова – сега е времето:
„Зимнината си я правим от нашите си домати, а ако нямаме камби и другите нужни продукти ги купуваме, няма начин.
В Индже войвода правим и кисела туршия в бидони, но сега вече няма зелени домати, а се слагат също чушки, моркови, заливаме ги с едно пюряно бурканче оцет (бел.р. - бурканче от бебешко пюре), слагаме 4-5 бр.аспирин, 3 лъжици захар, 3 лъжици сол, завираме вода, заливаме бурканите, запечатваме ги и обръщаме бурканите и това е. Става чудна!
Традиционната българска лютеница също я правим в този край. Чушки печем, патладжан, моркови слагаме. Печените чушки и патладжана ги белим и ги мелим на машинка. Като не ни стигне зимата ще се наложи да си купим готова лютеница, но всеки си прави тук.“
А за туршииите, лютеницата и други подробности в съставките ни обяснява Пенка Ганчева:
„Приготвяме си характерните кисели туршии и маринованите консерви в буркани. По-добрият начин за съхраняване на зеленчуците е това според мен, защото ако бъдат замразени, то те ще поемат миризмата и на другите продукти от фризера.
Предимствата в селото са повече от тези в града. Най-любима ни е странджанската лютеница и туршията.
Лютеница правя от 15 кг. чушки, 6 кг. домати, 6 кг. патладжан. Вкъщи обичаме по-малко домати, затова слагам само 2 кг. домати, но добавям и захар за да се убие киселинността на доматите, кимион, сол и олио. Нищо повече не слагам. После се стерилизира и се прибира за зимата. “
След традиционния за Бургас уикенд на тема "Етно" и мидени деликатеси, следва Палеоуикенд. Акцентът в него ще бъде организираният от Регионален исторически музей - Бургас и Националния природонаучен музей при БАН Палеофест 2024. Лекции, изложби и открити уроци по рисуване ще пренесат всички жители и гости на града с машина на времето хилядолетия..
Стара сграда на ул. „Фердинандова“ в Бургас е изцяло реставрирана, съобщават от Община Бургас. Преди това тя беше в лошо състояние. Поради тази причина Общината е издала предписание преди няколко години. Собствениците на сградата са я възстановили изцяло със собствени средства. От Община Бургас посочват, че имат готовност да съдействат при..
Второ допълнено издание на книгата на Митко Иванов „Бургаският жаргон до 1989“ ще бъде представено от 18.30 часа в двора на Регионалната библиотека в Бургас. Изданието е богато илюстрирано с документални снимки, към него има и речник. Над 350 думи, които носят специфичния дух и атмосферата на морския град и неговите хора, допълват..
Пред многобройна публика в двора на Етнографския музей днес бе направена демонстрация на арменска кухня. Събитието е част от инициативата Етнокухня на регионалния музей и е свързано с проекта „Старият Бургас през погледа на д-р Мелконян“. В него Църковното настоятелство към Арменската апостолическа православна църква „Сурп Хач“ е партньор на..
Голям Еньовденски венец от 77 билки и половина, сплете Етнографският музей в Бургас, спазвайки традицията. Деца и възрастни минаха през него три пъти за здраве. Вярва се, че на този ден от годината слънцето свети и топли по един особен начин, а магическата сила на билките е най-силна рано сутрин. Затова и преди първите лъчи на..
В южните части на Бургаския залив има местност, където морето се врязва между тръстиките край малка рекичка. Това е "Циганският залив". Името е старо и носи спомена за годините, когато на това място са се разтоварвали кораби с въглища. Това място сега е рибарското селище Ченгене скеле. То води началото си от седемдесетте години на ХХ век,..
Артистични и провокативни облекла представиха студенти от специалност „Моден дизайн“ към бургаския филиал на художествената академия. Проектът „Мода без граници“ показа нетрадиционния подход на младите хора към модата и наученото в академията – преплитане на материи, асиметрични форми и специални техники. За годишното модно ревю разказва един от..
Стара сграда на ул. „Фердинандова“ в Бургас е изцяло реставрирана, съобщават от Община Бургас. Преди това тя беше в лошо състояние. Поради тази причина..
Разкъсана облачност
Ясно