"Приятелство" от Анислава Касърова

Беше прекрасен пролетен ден. На зелената полянка растеше малко цветенце. Казваше се Виолетка. Неговите цветчета бяха в лилави нюанси. Листенцата му бяха свежи и зелени. То нямаше много приятели. 

  Цветята бяха твърде горделиви и не обръщаха внимание на непохватните жестове на крехкото и стеснително цветенце. То показваше голямото си щастие, като се усмихваше на всички и всичко и това дразнеше още повече останалите цветя.

  Един ден на виолетовото цветенце кацна калинка.

-Здравей! Как се казваш? – нетърпеливо попита Виолетка.

-Здравей! Името ми е Калинка – отговори насекомото.

-Ура, намерих си приятел! – радостно се развика Виолетка.

-Чудно цвете си ти! Как така „намерих си приятел“?! Може нищо да не излезе, а ти вече се радваш и на всичко отгоре крещиш, та да те чуе цялата поляна.

-А какво от това?

-Как какво! Приятелството трябва да е тайнствено, може да се окаже – непроверено. Някой ще ни подслуша и после ще ни се смеят, ако нищо не излезе.

-Нали знаеш, че ако изречеш вълшебни думи и ако си пожелаеш истински нещо, то непременно ще стане! – каза Виолетка шепнешком.

-Ще стане, разбира се, ако го пожелаем истински. Ама как става това истинско пожелаване – ето къде е загадката !– прошепна калинката. –Ти, Виолетке, през живота си пожелавала ли си нещо истински?

-Не знам – каза тихо Виолетка.

-Виждаш ли! А казваш – намерих си приятел! Това не ти е да превръщаш синьо във виолетово, каквито са цветовете ти. Тука, двама – цвете и насекомо, трябва да превръщаш в приятели. Там е трудното!

-Защо пък да е трудно? – зачуди се Виолетка.

-Калинките са насекоми, а виолетките все пак са цветя. Не знаеше ли?

-Вярно.

-Виждаш ли, трябва да се превърнем в едно и също, за да сме приятели. Ти можеш да станеш калинка като мен.

-Щом ще е в калинка, да е в калинка! – примири се Виолетка в името на приятелството.

-Отначало трябва да потренираш малко – каза Калинка и стъпи на тънките си крачета.

Цветето наведе стъблото си като калинката, сгуши се в листата и вдигна две от цветчетата си, като че са криле.

-Прилича! – каза Калинка, като повтаряше след Виолетка всички движения.

Калинката взе да скача по листенцата на цветето и едва не тупна на земята.

-Тежко! – призна си Калинка, размахвайки крилца за равновесие.

Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.

Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!