"Пауновото око" от Мария Хаджиева

- Шшт, тихо! – шепнеше някой, когато лунният лъч нахлу в стаята. – Тихо да не събудим момиченцето и да разбере за лунната магия! – каза голямото и красиво перо от опашката на паун. Накратко това беше четиридесет и осем сантиметровото Пауново око.   Всички започнаха да говорят по-тихо.

  - Ножица, и ти пази тишина! – казаха другите птичи перца и изскочиха от красивата синя ваза.

  - Я ме оставете да закусвам! – изскърца Ножица, като продължаваше да се тъпче с хартия. – Иначе ще хвърчи перушина!

  - Добре, добре! – уплашено изписукаха перцата и литнаха из стаята.

  - Ох, ох, трябва да отида на лекар, днес толкова писах, че ме заболя носът! – охкаше Моливът.

  - Отиди при доктор Острилков – каза му Гумичка.

  - Доктор Острилков, доктор Острилков! – извика Моливът на доктора. – Боли ме носът!

  - Сега ще те оправя – рече острилката – Трябва само да те подостря – и заостри.

  Накрая го подостри и Моливът вече не го болеше.

  - Вода, вода, купете си вода! – крещеше бутилката с вода.

  - Изворна ли е водата? – попита Химикалка.

  - Да, кълна се във водата си! – каза Бутилка.

  Чуха се барабанчета и във въздуха полетяха птички, а една от тях зачурулика:

  - Днес ще има концерт на двете птичи групи: „Талантливи певци“ и „Чурулик“, и-и-и…Представление на танцовата група „Шарени крилца“. Представям ви група „Чурулик“.

  Запяха красивите сладкопойни славейчета и синигерчета. Червеношийките и врабчетата от „Талантливи певци“ запяха с тях. С грациозен танц се включиха и „Шарени крилца“. Всички слушаха и гледаха в захлас, а Пауново око затанцува на „сцената“.   Когато песента приключи, всички закрещяха:

  - Бис! Бис, бис!

  - Ооох! Оставете ни да спим! – ядосаха се златните, сребърните и двата бронзови медала.

  Тогава птичката с барабанчетата промълви с тъга:

  - Съжалявам, но концертът свърши… Слънцето вече изгрява.

  Птичките полетяха към пердето и си кацнаха на щипките. Охльо Несесеров „изяде“ Гумичка, а Моливът и Химикалка се прибраха в черупката му.

  Лунната магия се развали и стаята затихна. Пауново око прибра другите перца в синята ваза и преди да заспи, си помисли: „Какъв ли ще е следващият вълшебен сън!?“

Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.

Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!