"Червената шапчица и Снежанка – приятелки " от Борис Михайлов

Имало едно време едно момиче с червена шапчица. То било толкова мъничко, мило и добро. Един ден, решило да отиде на гости при баба си, която живеела в къща, в гората. Тръгнала девойката по една дълга пътека и стигнала до полянка с цветя. Там срещнала едно пиленце, което ѝ кацнало на пръстчето и запяло нежно. То ѝ казало, че в гората била Снежанка със седемте джуджета.  Червената шапчица решила да отиде да я поздрави.

По пътя срещнала едно зайче. То ѝ казало:

-  Последвай ме и ще те заведа при Снежанка.

Така и направила. Стигнали до една къщурка, зайчето си тръгнало, а Червената шапчица почукала на вратата. Снежанка ѝ отворила и я поканила да пият чай. Вътре били и джуджетата.

След като изпили чая си, джуджетата тръгнали с брадвите си в гората да търсят злато. А Червената шапчица поканила Снежанка да отидат заедно на гости при баба ѝ. Решили и тръгнали.

Вървейки по пътеката, чули шум. Спрели и се огледали уплашено. Оказало се, че е една сърничка, която изтичала покрай тях. Двете приятелки се засмели и продължили по пътя си.

Стигнали  до бабината къща и почукали на вратата.  Отвътре се чул гласът на бабата:

-  Кой е?

-  Аз съм бабо, Червената шапчица. Със Снежанка дойдохме да те видим.

-  Влезте, деца мои. – казала бабата.

И те влезли. Момичетата направили горещ шоколад и отишли до леглото на бабата, която лежала и си почивала. Червената шапчица забелязала нещо странно  и попитала:

-  Бабо, защо имаш остри уши като на вълк?

-  За да те чувам по-добре, момичето ми!

-  А защо са ти толкова големи очите? – попитала Снежанка.

-  За да ви виждам по-добре, деца мои!

-  А защо ти е толкова голяма устата? – попитали и двете момичета заедно.

-  За да ви изям по-бързо! – казал вълкът, който се престорил на бабата.

Снежанка и Червената шапчица побягнали и започнали да викат за помощ. Джуджетата чули техните викове и веднага дошли до къщата.  Видели, че вълкът гони двете момичета. Три от джуджетата тренирали  кунг-фу  и с няколко движения  набили вълка и той припаднал. Останалите четири, взели ножица и конец, разпорили  му корема и извадили бабата невредима. Напълнили корема му с осем камъка, зашили го  и го пуснали в реката, където вълкът се удавил.

Така джуджетата, бабата и двете приятелки се прибрали в бабината къща да си допият горещия шоколад.