"Вълшебната гора" от Костадин Жеков

Имало някъде една вълшебна гора. Там живеел в малка пещера един котарак обут в чизми. Той бил майстор в лъжата.

Близо до котешката бърлога минавала река, а там на едно листо живеела  Малечка Палечка. Тя била много, много мъничка.

Един ден в гората завалял страшен дъжд. Имало буря. Вятърът  разхождал листата в гората, дърветата се люлеели чак до земята. В тази буря листенцето на Малечка Палечка се откъснало и отплувало надалеко. Останало малкото момиченце самичко на брега и започнало да плаче. Чул я котаракът и се притекъл на помощ. Заел се да търси ново листенце, което да бъде новият дом на Малечка Палечка.

Обикалял той гората и търсел листенце, но там на една полянка забелязал седемте джуджета, които били много тъжни. Приближил се котаракът и ги попитал какво ги мъчи. Джуджетата му разказали как тяхната Снежанка, била  омагьосана от злата кралица и потънала в дълбок сън. Трябвало да намерят момък, който да донесе вълшебна вода, за да събудят Снежанка.

Сетил се котаракът за стария си стопанин и веднага изтичал при него. Разказал му за бедите, които сполетели вълшебната гора, а стопанинът му, веднага се заел да намери решение. В най-страшната част на гората имало малко, вълшебна езерце, с вълшебна вода. След дълъг и пълен с опасности път, стигнали котаракът и стопанинът му до езерцето и напълнили вода за Снежанка. А в далечината нещо проблеснало, щом стигнали до него видели, че това е едно сребърно листенце и го взели за прекрасната Малечка Палечка. Върнали се и котаракът дал на Палечка сребърното листенце, което да бъде новият и дом, а стопанинът на котаракът дал на Снежанка от вълшебната вода. Тя отворила очи и като видяла красивият момък, веднага се влюбила в него.

Вдигнали вълшебна сватба и заживели щастливо.