"Любовта на слънцето и луната" от Симона Василева

Ще ви разкажа история, изпълнена с любов. Тя ще ви накара да повярвате, че всичко е възможно и че любовта е безгранична и винаги достижима.

Една ранна сутрин, както всеки ден, птичките пеели по дърветата, хора, животни и цветя се събуждали и подготвяли за новия ден и всичко било прекрасно. Слънцето бавно се показвало от хоризонта и неговите лъчи затопляли земята. Първоначално изгревът бил аленочервен - както всяка сутрин. Но знаете ли защо? Не? Е, аз ще ви разкажа.

Слънчо бил влюбен в Луната. Почервенявал, щом я видел. Макар и да се виждали съвсем за кратко - само по няколко минути сутрин и вечер, когато денят трябвало да стане нощ и обратно. Възхищавал се на нейните големи кратери и сребристия й цвят. Той толкова много я харесвал, че когато наближавало време за тяхната кратка среща, неговото коремче се свивало на топка и в него прехвърчали пеперудки. Никога не знаел какво да й каже или как да я заговори. Бил пленен от нейната красота. Тайно мечтаел някой ден да събере смелост и да разкрие чувствата си пред нея. Много се ядосвал за своята нерешителност. Но днес измислил да пита всяко едно животно, всяко едно цвете или човек, докато не разбере как да заговори Луната и да успее да разкрие чувствата си пред нея.

И така - денят започвал лека-полека. Слънчо се зачудил от кого да поиска съвет за любовта. Решил да огледа внимателно земята и когато види, че някой го гледа, да пита. Навел се добре над нея. Погледнал надясно - не, никой не гледал в него. След това погледнал наляво - и що да види - десетки слънчогледи се взирали в него. Той много се зарадвал и веднага се провикнал:

-  Здравейте, слънчогледи! Приятели мили, тук съм, за да ви попитам как да успея да говоря с момичето, което харесвам, и как да разкрия чувствата си?

-  Привет, привет - отвърнал му един слънчоглед - аз също като теб бях срамежлив и много притеснен. Но да знаеш, че щом й признаеш всичко, тя ще те обикне, а ти ще си много горд от себе си. 

-  Наистина ли? Само трябва да съм по-спокоен и ще се справя?

-  Да. Трябва да повярваш в себе си и всичко ще се получи така, както трябва. Бъди усмихнат и ще видиш.

-  Добре. Ще опитам и ще ти кажа, когато успея. Много ти благодаря!

-  Няма за какво, приятел.

  И Слънчо тръгнал отново по света. До срещата му с Луната имало още много време. Решил да попита и някое животинче как да се справи с любовта. Навел се отново над земята, поогледал се добре и видял две бели пеперудки, които се гонели из въздуха. Изглеждали много щастливи заедно.

-  Здравейте, красиви пеперудки. Как сте? Виждам колко сте щастливи и влюбени. Моля ви за помощ! Как да призная чувствата си към моята любима?

Двете пеперудки кацнали на една зелена, свежа тревичка и му отвърнали с весел глас:

-  Любовта е цяла наука. Много крехка и много красива - точно като самите нас - казала му едната.

-  Ние се запознахме още когато бяхме гъсеници, след това си направихме пашкулите на едно и също дърво, на едно и също място, един до друг. Прекарахме дълго време заедно. Докато се превръщахме в пеперуди, си говорихме през пашкулите. Обещахме си, че когато се превърнем в пеперуди, никога няма да се разделяме - разказала другата.

-  Ооо, та това е толкова красива история! Как и аз да успея да съм като вас?

-  Просто бъди себе си. Такъв, какъвто си. Попитай я за любимите й неща и интереси - посъветвала го едната.

-  След това й кажи няколко комплимента - допълнила другата - И това е. Не се притеснявай - всичко ще бъде наред!

-  Много ви благодаря. Щом успея, ще дойда да ви разкажа!

-  Ще чакаме с нетърпение! - извикали пеперудките и запърхали радостно с криле.

  И така продължило си слънцето по пътя, но сякаш времето се движело със скорост на костенурка. Накрая решило да попита един човек как да спечели сърцето на своята любима. Поогледал се отново и видял мъж, който стоял сам, на пейка, на един хълм. Стоял и се любувал на красотата на природата. Наслаждавал се на тишината и спокойствието. Слънчо се приближил към човека и го попитал тихо:

-  Здравейте! Може ли да ви попитам как да призная чувствата си към моята любима и трудно ли е това?

Човекът се обърнал с усмивка към него и му казал:

-  Ела, седни до мен на тази пейка. Любовта е трудно нещо, но всеки човек или създание я носи в сърцето си. Не мога да те науча на любов. Никой не може. Трябва да успееш сам. Това е едно голямо предизвикателство, но повярвай ми - ще успееш. Само бъди себе си. Не е нужно да приличаш на някой друг. Красотата е вътре в теб. И знаеш ли? Ти доставяш толкова много обич на хората по света. Никога не бих се сетил, че ти си срамежлив или че не можеш да кажеш на любимата си, че я обичаш. Все пак теб всеки те обича и всеки ти се радва. Но помни - никога не се предавай, винаги опитвай и се старай да ставаш все по-добър. А любовта идва отвътре, от теб самия.

-  Еха! Това беше много красиво. Беше страхотно! Много ти благодаря! - развълнувано казало слънцето на човека.

-  Няма за какво да ми благодариш, просто отиди и бъди себе си, а утре ще те чакам пак на тази пейка, за да ми разкажеш всичко.

-    Добре. Отивам.

  И тръгнало слънцето към своята среща с Луната, за да може неговата най-съкровена мечта да се сбъдне. Докато бързало, колкото може, си сресало лъчите с голямото гребенче, за да може да е по-красиво. Скоро стигнало планината, където всеки ден залязвало и от там започвала нощта. Зад тази планина Слънцето и Луната се срещали за кратко и точно това било времето за действие.  Веднага я зърнал. Изчервил се отново леко, но знаел, че сега ще успее да се справи. Луната била толкова красива.   Тя също го видяла и му се усмихнала приятелски. Слънчо се приближил към нея и ѝ казал:

-  Здравей! Как мина твоята нощ? Какви интересни неща се случиха при теб?

-  Здравей и на теб! Ами, видях много интересни неща – дечица, които не искаха да заспиват, или пък родители, заспали от умора пред своите телевизори. И аз понякога присядам при тях, за да погледам интересен филм. А при теб?

-  Днес две пеперудки, слънчогледи и мил човек ми даваха съвети за любовта.

-  Така ли? - попитала заинтересована Луната. - И какво научи?

-  Най-важното, което научих, е, че трябва да бъдеш себе си и никога да не се предаваш, макар и любовта да е трудна и дори понякога неразбираема.

  Луната му се усмихнала и дори и леко се изчервила. Говорили си толкова дълго, че за малко да забравят отново да тръгнат по света. Научили толкова много един за друг. Оказало се, че и двамата обичали сериали, пуканки и сладолед. Обичали приключенията и научаването на нови неща. Слънчо бил толкова щастлив, че е успял да изпълни своята мечта. Това бил най-прекрасният ден в живота му и никога нямало да го забрави.

  Разбира се, разказал на слънчогледа, пеперудките и човека какво точно се е случило и те били много горди от него и се радвали заедно на неговата смелост.

  Един ден станало затъмнение и всички се досетили, че Слънцето и Луната са се целунали. Тогава се случила тяхната първа целувка и тя била незабравима.