Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ

"Място под звездите" от Симона Василева

Този разказ е част от шестия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

Рисунки: София Вахонина и Симона Василева

Всяка вечер звездите се показват на небето и образуват блестяща пътека, за да може Луната да слезе и да се покаже на нашето небе. Красивият сърп е светлината в тъмната нощ. Никой обаче не знае кой живее на нея. Може би някое извънземно същество, ще си помислите. Но, не. Не познахте. Там, скрито между кратери и лунни камъни, живее едно зайче на име Бъни. Със сиво кожухче и дълги ушички, то подскача всеки ден на Луната и се забавлява със звездите. Не носи нито скафандър, нито специален костюм, защото е космическо зайче.

  Но не е ли самотен, та там няма никой друг освен него?

Всъщност, не. При него идват от близо и далеч какви ли не приятели. Но най-любим за него е извънземното Марси - голям сладур. Той обикаля целия Космос със своята летяща чиния и носи на зайчето уникални бонбони от всички краища на галактиката. После заедно се гонят и играят на криеница, смеейки се до полуда. Марси винаги му разказва за безбройните си приключения, за това какво е видял и с кого се е срещнал, а Бъни слуша омаян неговите истории и си мечтае някой ден и той да изпита нещо подобно.   Извънземното винаги го кани да отидат на разходка, да види и други планети, но зайчето отказва, защото не иска да остави Луната сама. Няма да има кой да мете космическия прах от повърхността й и тя няма да може да свети със същата сила.

  Всичко си беше нормално онази нощ. Бъни спеше на топло на обичайното си място, в дъното на сърпа, и сънуваше. Но тогава нещо се случи. Луната затрепери. Зайчето се събуди от уплах и видя, че тя сякаш се уголемява. Вече не беше сърп, а се превръщаше в кълбо. Мястото, на което седеше зайчето, малко по малко изчезваше и той щеше да падне. Полетя надолу, викайки от страх, и накрая тупна някъде върху мека трева.

  Хм, не беше толкова зле. Той стана, огледа се и не знаеше какво да прави. Беше уплашен, но тук изглеждаше доста приятно. Погледна към небето, там, където беше домът му. Луната не беше сърп, а кръг. Как щеше да се върне? И точно в този миг нещо в близкия храст зашумя. Кой знае какъв страшен звяр се крие там? Лапичките му трепереха, покри очичките си с меките си дълги уши и само леко надзърташе под тях.   Изведнъж от храста изскочи малко жълто пате. С меки пера, оранжеви крачета и човка и леко заспали очички.

-  Хей, кой си ти? И защо ме будиш в този късен час?

-  Аз съм Бъни, приятно ми е. Не исках да те будя, но паднах от там – каза, посочвайки Луната.

-  От къде? От дървото ли? Да, често се случва.

-  Не, не от дървото. От Луната.

-  Да, бе. Наистина ли живееш там? – попита невярващо патето.

-  Да. И искам да се прибера у дома. Ще ми помогнеш ли?

  Новата му приятелка не каза нищо. Спря за миг, помисли малко, направи няколко обиколки с малките си крачета и каза:

-  Добре, измислих го. Отиваме при кравата Милка. Тя живее в края на гората. Между другото, аз съм Диди. Хайде да тръгваме!

Двамата поеха през тъмната гора и светлината от Луната сякаш огряваше пътя им.

-  Е, разкажи ми сега. Как така падна от Луната. Някой бутна ли те?

-  Ами, не знам и аз. Просто си спях и тя реши от сърп да стане кълбо. Иди я разбери.

-  Ха-ха. Това се нарича пълнолуние. Всяка вечер Луната малко по-малко надебелява и накрая става кълбо, като сега. Но утре вече пак ще е сърп, така че ще можеш да се прибереш много скоро.

-  Йеее. Толкова се радвам. А как ще ме изпратиш горе?

-  Ааа, не знам. Милка ще го измисли.

  Двамата вървели, вървели, но слънцето прогонило звездите от небето и ги изпратило да си почиват. Тогава двамата приятели видели поточе.

-  Оле, много се изморих. Ще отида да поплувам – казало патето.

-  Къде? Там ли ще влизаш?

-  Да, разбира се. Виж колко е приятна водата. Ела и ти да се забавляваш.

Бъни никога не бил влизал в поточе. Все пак на Луната няма вода, но решил да се впусне в това приключение и бързо скочил при Диди. Двамата цял ден се пръскали, гмуркали и плували с малките рибки. А когато отново настанало време да тръгват, вече първата звездичка била излязла.

-  О, не! Дали ще успея навреме да се прибера у дома? Сигурно тази крава живее много надалече. Май не трябваше да оставаме толкова много на поточето.

-  Не се притеснявай. Тя е ей там, на съседната полянка. Даже от тук я виждам как ми се усмихва.

  И наистина, само след миг те стигнали при Милка. Тя ги посрещнала с усмивка и ги почерпила с топло мляко с какао. После й разказали какъв е проблемът. Помислила за секунда, две и намерила решение.

-  Сега ще те изстреляме направо на Луната. Ти ще стъпиш тук, на този край на дъската, и щом си готов, аз ще скоча върху другия край. Така ще те засиля и само за секунди ще си там.

-  Оле, супер! Но това звучи малко страшно.

-   Няма страшно. За нула време ще стане. Нали си смело зайче. Хайде, готов ли си?

-  Не, не, чакай. Трябва първо да ви благодаря за всичко, което направихте за мен. Радвам се, че се запознахме, и ви обещавам, че на следващото пълнолуние пак ще дойда да ви видя. Даже ще ви донеса и малко космически бонбони, за да видите колко са вкусни.

-  Ако не ми пише името на тях, не ми ги хвали! - казала кравата.

-  Стига, бе! С радост ще ги опитаме – казала мило Диди.

  Тя му махнала с крилце за довиждане, а Милка скочила върху дъската. И точно както си мислел, Бъни полетял със страшна скорост към небето. Минал облаците и съвсем скоро достигнал своя дом. Заподскачал от радост, че отново е у дома. Но усетил, че е малко мръсно, затова грабнал метлата, защото скоро щяло да го засърби пак нослето от натрупания прах. Тананикал си и с усмивка се сещал за своите нови приятели. Най-накрая щял да разкаже и той нещо на Марси.

  А, ето го, идва с кораба си! Оставям ви, приятели, защото и аз искам да чуя историята.


Автор:   Симона Василева - 15 г 
ППМГ „Добри Чинтулов”, Сливен 
Учител: М. Милева
Рисунки на корицата: София Вахонина и Симона Василева

Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.

Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!


© БНР Бургас, 2022


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Булевард Демокрация" на 25 декември

Темите в празничното предаване: За пътя към храма и за избора да станеш свещеник ще ни разкаже отец Йордан Петров. Той е архиерейски наместник на Малкотърновска околия и служи в Ахтопол. Спасение е да носиш името на Христос, това твърди актьорът Христо Мутафчиев. Артистът ни гостува с разказ за това как празнува той имения си ден и на кого е..

публикувано на 25.12.24 в 14:22

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 25 ДЕКЕМВРИ:

Бог се роди, Коледо! Честито Рождество Христово!  Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят, ние българите го наричаме Коледа ,  Голяма Коледа ,  Божич ,  Божик . С него се чества рождението на Исус Христос. Ето и темите в празничната ни програма от 8 до 10 ч.: -   Ще ви разкажем за традицията на празника, който..

публикувано на 25.12.24 в 07:00

"Булевард Демокрация" на 24 декември

Ой, Коладе, мой Коладе! Тебе пеем, Бога славим! Така ще пеят тази вечер добри гости, коледари, наричайки за здраве и берекет. Днес, на Бъдни вечер традицията повелява на трапезата да сложим нечетен брой постни ястия. А бъдникът да гори цяла вечер. Преди време се е гадаело и предсказвало на този ден. Така например, при чупенето..

публикувано на 24.12.24 в 14:44

ОТВОРИ ОЧИ С БНР БУРГАС от 8 до 10 на 24-ти декември

Коледните празници са време за уют и топлина.  Добро утро на 24-ти декември, ден преди да посрещнем Рождество Христово. Бъдни вечер е изпълнена с обичаи, традиции и вкусни гозби. Семейната атмосфера ни обгръща и ни провокира да сме по-добри и смирени. А ето какво ще ви предложим на вълните на БНР Бургас днес във времето до 10. Както знаем на..

публикувано на 24.12.24 в 07:20

ПО "БУЛЕВАРД ДЕМОКРАЦИЯ" НА 23 ДЕКЕМВРИ

В последния работен ден преди празниците крачим по „Булевард Демокрация“-предаването, което търси пулса на деня и коментарите на новините. До последно делника не ни пуска с неговите теми: Кметът на Средец Иван Кичев ще чуем в първия час на предаването с притеснения за бюджета на Средец и средствата за капиталова програма, социални дейности,..

публикувано на 23.12.24 в 14:45

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 23 ДЕКЕМВРИ!

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 23 ДЕКЕМВРИ! Нова седмица – нови чудеса! Добро утро в понеделник, но пък последен работен ден преди празниците! Така предколедно навлизаме и в програмата на БНР Бургас, ето акцентите ни до 10.00 ч. Какви санкции трябва да има срещу незаконните развъдници, но и срещу собствениците, които изоставят..

обновено на 23.12.24 в 07:07

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО“ ОТ 17 ДО 18 Ч:

Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор ще е Ваня Желева, автор и водещ - Стефка Бакърджиева.  Темите в предаването ни:  -  В..

публикувано на 22.12.24 в 15:00