"Необикновено приятелство" от Емил Лебльо

-  Защо ме отряза? – извика гневно хартията.

-  Родена съм, за да режа – защити се ножицата.

Така беше всеки път, когато Петьо имаше час по рисуване. Той не чуваше кавгите на хартията и ножицата, които се препираха или за това коя е най-нужната, или за това коя е най-обичаната от момчето. Този път се бяха скарали, защото ножицата, за да си отмъсти за една стара кавга, сряза хартията на две.

-  Супер идея! – прекъсна ги Петьо. – Така мога да напрвя две рисунки!

-  Ха-ха-ха! Видя ли, аз спечелих този път! – присмя се хартията.

Ножицата се обиди и реши да не реже повече. Петьо се учуди, че тя вече не реже, но реши да направи хартиен самолет само със сгъване.

-  Много красив самолет си направил! – поздрави го учителката.

-  Видя ли? Само от мен има нужда момчето! – възгордя се хартията и се изплези.

Но когато на Петьо се наложи да изрязва звезда за една друга хартиена скулптура, той се затрудни. Ножицата стачкуваше.

-  Хайде, ножичке, защо не режеш? Моля те, имам нужда от теб – помоли ссе детето.

-  Аха-а-а, кой е най-нужният на Петьо, а? – предизвикателно каза ножицата и отряза най-красивата и точна звезда от целия клас.

-  Леле, каква артистка съм! – възкликнаха едновременно и ножицата, и хартията.

-  Аз направих звездата! – каза ножицата.

-  Не ме разсмивай! АЗ съм звездата! Не виждаш ли, че е направена от хартия? А хартията съм АЗ! – изперчи се тя, преди да се замисли. – Чакай, ние двете я направихме!

-  Права си, без хартия нямаше да стане, но аз пък ти дадох формата на звезда.

-  Всъщност, двете с теб сме един екип! – зарадва се харията.

-  Най-добрият – съгласи се ножицата.