"Горски парламент" от Силвана Вълкова

Там надолу по реката, точно в края на гората,

глъч и врява се разнася, някой там се произнася.

На стария пън се е качил и за реч се вдъхновил.

Кой е тоз всезнайко? Аха…, разпознах гласа на Зайко.

Вълчо, Ежко и Лисана, всеки в своята премяна,

Баба Меца докуцука, Кукувица звучно кука,

всякакви влечуги и гризачи, жълти патета зяпачи,

щъркели дългокраки, опашати свраки,

колибри с цветно оперение, кос с богато въображение,

славей с вълшебен глас, всички те са там в този ранен час.

Орлите от високо гледат, по-малките напред се перят,

жабки, охлюви и костенурки, сякаш тръгнали са за печурки,

любопитни мишки като папараци, суетят се и си дават знаци.

Няма никакво съмнение, всичко вече ми е ясно,

горски парламент се сбира, нещо ще се коментира.

-  Хей, събрахте ли се вече? – пита Зайо с пълен глас.

- Зная, зная, всеки иде отдалече, но проблемът тъй сериозен е за всички нас.

Гората ни в опасност е голяма, някой тук се подвизава и закона нарушава.

Таз гора е дом наш и ще пазим ний със страж.

Някой много замърсява и следи неприятни след себе си оставя.

Правих собствено разследване, вложих много моркови и ум,

с верни рунтави помощници и пернати пълномощници.

В заключение ще обвиня градските деца, чести гости в нашата гора.

Търся всякакви предложения как да спрем тез хорски нападения,

сили няма да пестим, с търпение ще се въоръжим и злосторниците ний ще заловим.

Събранието се проточи, всеки горски обитател се изказа,

разискваха се правилата, нарушителят ще отговаря за делата,

ще има глоби и арести, всички да се стреснат

и урока си да знаят ако искат в гората да играят.

Тъй решение бе взето, всеки който замърсява и следи след себе си оставя,

в капан жесток ще падне, там ще пренощува, та чак до пладне.

Ако искаш в тоз капан да не попаднеш ти,

гората моля те пази,

любувай се на нейните блага,

бъди разумен и спазвай еко правила!