"Сбъдната мечта" от Николай Хаджистойчев

Нещо странно и добро

Случи ми се изедно.

Казвам истина, или...

Преценете си сами.

Беше много хубав ден

С  усмивки зареден,

С приятели добри

И с безброй щури игри.

Вече се смрачи навън.

Време ми дойде за сън

И в уютното легло

Аз се сгуших на кълбо.

Спах ли аз, или не спах,

Но в прозореца видях

Много ярка светлина.

Вмиг  тя озари нощта!

Лудо ми заби сърцето.

Признавам- хвана ме шубето.

Бре, какво ли става там,

Много искам аз да знам.

И въпросите безброй

Ме превърнаха в герой.

Скочих пъргав и решен

Да разуча що за ден

Е пристигнал през нощта

И  разлива светлина.

Изведнъж аз полетях

И навън се озовах

Чудо виждат ми очите.

Полудяха ли звездите?

Бягат, тичат и се смеят

И  като деца лудеят!

Усмихнатите им лица

Греят, като слънчица.

Яхнах  аз светлинен лъч

И ето, че изведнъж

Пред очите - нов простор.

Сякаш филмов е декор.

Гледам аз зашеметен-

Синя светлина край мен.

Над главата  сноп звезди

В разноцветен танц кръжи.

После в ярък лилав цвят

Оцвети се този свят.

Музика дочух аз звездна

Да изпълва тази бездна

Звездите свирят с гайди сто

И в кръшно вихрят се  хоро.

Хванах се, не се сдържах

И  със звездите аз кръжах.

Бели, розови, зелени ,

Жълти, сини и червени

В кръг край мен се завъртяха,

После бавно отлетяха.

Така  хорото  се стопи

И всичко вмиг се затъмни.

Грейна огнена комета,

А след нея шест джуджета.

Огнени кълбенца малки,

Сякаш в тъмното запалки.

Три отляво, три отдясно

Изведнъж политат бясно

И избухват.  Олеле...

Светва нощното небе.

После всичкото угасна.

Нещо рязко ме оттласна,

Полетях аз като птица

И превърнах се в звездица.

Вечер  от далечината

Ще се радвам на земята.

Ще я милвам и ще грея

Приспивни песни ще и пея.

Нося се нагoре плавно,

Отварям си очите бавно...

Няма спомен от звезди,

Горе слънцето блести.

Но пък в моята ръчичка

Спи си мъничка звездичка.