Сутринта бе прохладна. Слънцето тъкмо изгряваше. Ерик стоеше на брега на морето и се взираше в жълто-розовите отблясъци на небето. Морето бе притихнало и само леки вълни галеха босите му крака. Мислите се лутаха в главата му и го правеха неспокоен. Очакваше най-верния си приятел – морето, да ги успокои. За трети ден сънуваше онова, същото – бурно море, силен вятър, малък дървен кораб, който се бори със свирепи вълни. Тъмнокос мъж, вероятно от племето - викинги, застанал на палубата, едвам се задържа прав под напора на морската стихия, крещи неистово:
- Ерик, намери Спирея! Какво е Спирея? Или коя? – нищо не разбираше. Защо именно той и кой е този странен мъж, защо е с кораб и какво е станало с него? Вярно, народът на Ерик беше морски. Здрави, силни викинги са и, все пак, какъв беше този повтарящ се сън? Младото момче постоя още малко на брега и, когато не намери отговорите, реши да се обърне към Астрид, старейшината на селото. Тя беше мъдра жена, много мъдра и много стара. Помнеше я цял живот все така беловласа, с големи сини очи, с блага усмивка, но с железен нрав. Тази жена винаги предизвикваше у него респект, а и у всички други. Когато някой от селото объркваше посоката в живота си, тя го връщаше обратно в правия път. Мъдра беше и мъдро управляваше. Надяваше се тя да може да разгадае сънищата му. Намери я в къщата ù в края на селото. Мъдрата Астрид беше седнала на столче и се припичаше на сутрешното слънце. Около нея обикаляха три малки дечица, нейните внуци, също синеоки като нея. Старата жена се усмихна на момчето и го подкани да седне:
- Сънуваш и не разбираш, нали?
- Нима ти знаеш?
- Да, чакам те от дълго време, от деня, в който сънува за първи път.
- Кой е той? – промълви Ерик – И какво е Спирея?
- Като всеки млад човек, бързаш – засмя се Астрид – всичко да разбереш сега, в тази минута. Нека първо ти обясня. Не винаги нашето село е било толкова сиво и бедно. Имаше времена, в които животът ни беше цветен, щастлив и богат. Благодарение на вълшебното цвете Спирея, което обграждаше селото ни, земята беше плодородна. Тя и морето изхранваха хората. Синовете и дъщерите ни се трудеха с усмивка, защото бяха сигурни за домовете си, за децата си, за бъдещето си. Беше пълно с щастливи хора, които живееха волно и оставаха в селото. Твоят прадядо, този тъмнокос мъж от съня ти, също беше част от общността, изкарваше прехраната си с риболов. Семейството му беше сплотено. Казваше се Магнус. Един ден излезе на риболов с кораба си. Вечерта се прибра променен. Няколко дена по-късно ни разказа, че както ловил риба, изведнъж се появил страшен вятър, небето потъмняло и се появили гръмотевици. Високи и силни вълни започнали да мятат кораба. И когато прадядо ти вече мислел, че ще се сбогува с живота си, от дълбините на бушуващото море се появила красива жена, която с един жест укротила зловещата буря. Тя го погледнала право в очите, а Магнус останал без думи, не успял нищо да промълви, дори не помръднал, когато спасителката му изчезнала в морските дълбини. Корабът сам го отвел до брега. От този ден той стана мълчалив и замислен и често отиваше до брега и се взираше в хоризонта. Престана да излиза за риба. Лека-полека духът му се успокои и се върна старият Магнус. Помислихме си, че всичко е по старому, но след един месец морската жена се появи в селото ни – красива, но някак странна, с люспеста кожа и големи черни очи, със зелено-сини коси. Беше дошла да търси Магнус и да му разкрие любовта си. Но, клетата, не знаеше, че връзката на Магнус със семейството му беше здрава като корабно въже, придържащо кораба към пристана. Не мажеш да си представиш какви измерения имаше нейният гняв – обидена и унизена, тя разрушаваше всичко пред себе си и го превръщаше в пясък. Прекрасният цветен пояс от Спирея, обграждащ селото, бе изпепелен до основи. Прадядо ти се опитваше да спаси семейството си, а аз - да му помогна. В гнева си морската жена реши да прокълне прабаба ти, единствената пречка между тях, според нея, но аз с последни сили успях да я отблъсна и прокобата удари мен. Трябваше да се превърна в страшен дракон и никога да не живея с хората, никого да не обичам и никой да не ме обича. Но моите добри сили ме предпазиха, затова пък пострада най-близкият ми човек - моята внучка Фрида, която отглеждах, защото беше сираче. За секунди се превърна в дракон - грозен, страшен и, в същото време, уплашен, незнаещ какво се случва. Бях убита от мъка, но трябваше да я спася. Дадох ù няколко семена от вълшебното цвете, които бях запазила, и ù казах да се скрие в планината. Докато аз спасявах Фрида, вещицата избяга в дълбините на морето. Прадядо ти беше гневен и реши да я проследи с кораба си и да я убие. От този ден нататък никой не го видя повече. От този ден селото посърна, стана сиво и мрачно. Астрид погледна Ерик замислено и продължи: Явно е дошло времето да победиш злото. Благодаря ти, Магнус, че ми помогна. – обърна се ту с благодарност към небето.
- Как да спася Фрида?
- Благодаря ти, момчето ми – каза Астрид, прегръщайки го.
- Как да я намеря?
- Утре, преди изгрев, тръгни към планината. След един ден ще стигнеш до кристалносиньо езеро. Около него ще забележиш красивото цвете Спирея, което расте вече само там. Ако неподходящият човек откъсне това цвете, то ще изсъхне в ръцете му. Само истинската любов може да го запази живо. Само тогава Фрида ще излезе от езерото и само тогава ще се развали проклятието. Сигурен ли се, че искаш да го направиш?
На следващия ден, рано сутринта, Ерик тръгна към планината. Чудеше се дали наистина той е Избраният. Не го плашеха нито студът, нито умората, нито неизвестното. Денят преваляше и вече се виждаха върховете на планината. Ерик видя ярка светлина над дърветата. Той се запъти към нея. Когато дърветата се разредиха, пред очите на момчето се появи чудна гледка. Езерото светеше, но не със собствена светлина, а със светлината на милиони светулки, летящи около цъфналите спиреи. Омагьосан, момъкът откъсна един ефирен цвят, и когато видя, че той не увяхва, а става още по-красив, разбра – че той е Избраният. Озърна се и извика:
- Фридааа, дошъл съм да те освободя!
Бавно-бавно от езерото се показаха две огромни сини очи, които с изненада погледнаха към живото цвете.
- Ти си, значи!
В този момент Ерик се наведе и целуна Фрида. Когато отвори очи, той видя, че от дракона няма и следа. Срещу него стоеше красива млада девойка, с огнена коса и яркосини очи, в които Ерик мигновено се влюби.
- Тръгни с мен, прекрасна Фрида! Трябва да спасим селото. Без да се замисли, Фрида хвана за ръка Ерик и двамата тръгнаха към дома.
***
Те стигнаха до селото. Посадиха и отгледаха прекрасното цвете Спирея, което върна щастието на хората, направи живота отново светъл. Питате се какво стана после с Ерик и Фрида? Те се ожениха, живяха дълго и щастливо, а Астрид все още разказва тяхната история, заобиколена от правнуците им.
Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години.Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други.
Променя се начина на подпомагане на спортните клубове от община Бургас. Вече ще се залага на два критерия - масовост и участие в състезания, още за новостите във финансирането след малко в първия час. Как реагираха на промените от клубовете - също тогава. Каблешково решава на референдум дали да се изгражда каменна кариера там. Повече в днешния ни..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 12 НОЕМВРИ! Поетичен или прозаичен, вторник е вече тук! От гледната ни точка зависи и оформянето на картината в утрото на 12-ти ноември! Събуждаме делника и в сутрешния ефир на БНР - Бургас! Ето какво ще ви предложим във времето до 10.00 ч.: Поставяме темата за местните данъци и такси. Община..
Темите в предаването: Първият ден на новото Народно събрание завърши без избор на председател- коментари на бургаските депутати Андрей Рунчев ГЕРБ СДС и Петър Кънев от БСП По график върви снабдяването с дърва за жителите на Община Болярово. Има ли все още села без дърва и очакват ли се проблеми за догодина с оглед на големите загуби от горските пожари..
Понякога трябва да се откажеш от живота, който си планирал, за да направиш място за живота, който ти предстои. В понеделник не бързайте да планирате, че обикновено всичко се обърква! Добро утро от екипа ни днес – звукорежисьор е Теодора Кралева, новините ще представя Нина Рангелова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни..
Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор е Ваня Желева , аз съм Стефка Бакърджиева. В предаването ни днес: - В рубриката..
В очакване на първото заседание на новия Парламент в понеделник правим днес и обобщението от изминаващата седмица. Акцентите в предаването: - Неработещи камери за видеонаблюдение в Секционните избирателни комисии в Бургас на 27 октомври и други нарушения; - В Шивачево питейната вода е замърсена с уран; - Безводието и състоянието на язовирите..
Времето е студено, но срещата ни топла. Сгряващи емоции и истории ви очакват в двата часа на вълните на лежерното уикенд безгрижие в Ева в неделя! Стефка Делчева е нашата специална Ева тази седмица. Нейни снимки са част от годишната изложба на Бургаската фотографска общност, подредена в Морското казино. Фотографията е хобито, което..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 12 НОЕМВРИ! Поетичен или прозаичен, вторник е вече тук! От гледната ни точка зависи и оформянето на картината в..
Понякога трябва да се откажеш от живота, който си планирал, за да направиш място за живота, който ти предстои. В понеделник не бързайте да планирате, че..
Променя се начина на подпомагане на спортните клубове от община Бургас. Вече ще се залага на два критерия - масовост и участие в състезания, още за..