"Войната на елфите" от Калоян Калчев

На един далечен остров, намиращ се сред океана, живеели миниатюрни същества, наречени елфи. Те били обединени в различни племена, ръководени от един общ цар.

Дните им преминавали в мир и хармония, но това се променило, когато царят умрял загадъчно. На престола се възкачил друг владетел, наречен Елф III. Новият цар имал властен и тираничен нрав. Обикновените елфи не го харесвали, защото живеел на техен гръб, събирал им непосилни данъци, водел много войни, поради  алчност и желание да притежава всички богатства. С подчинените си се държал жестоко и надменно, като с бездушни същества.

-  Какво ще правим? Това потисничество не може повече да се търпи! – казал най-смелият от елфите на другите от племето.

-  Да вземем властта от царя! – отговорил друг елф. – Той не заслужава да управлява. И без това, го подозирам в убийството на предишния наш господар.

  Уговорили се елфите да съберат съмишленици и да свалят Елф III от власт. Но когато се подготвили за битка, осъзнали, че почти нямат шанс, защото царската армия била многобройна и добре въоръжена. Решили да потърсят помощ от вещица. Но не знаели къде живеят вещиците. Най-мъдрият от елфите казал:

-   С помощта на вещицата, едва ли ще успеем да победим царя и огромната му армия? Трябва ни оръжие.

  Съгласили се всички с него и направили катапулти. Но само с оръжие елфите знаели, че няма да победят. А може би с хитрост ще се справят по-лесно? Чудели се какво да правят.

  Ненадейно, при тях пристигнал охлюв,  който съобщил, че е пратеник на Лилавата вещица. Тази вещица била най-злата и могъщата от всички вещици по света. Тя чула тайно разговора между елфите, които искали да сменят своя господар с по-добър, и решила да им помогне. Целта ѝ била да си отмъсти на Елф III, тъй като той я прогонил от острова, за да няма по-силни от него, а и тя знаела неговата тайна. Предложила на елфите споразумение – заедно ще унищожат царя, след което тя ще се върне да живее на любимия си остров. Войниците – бунтовници се съгласили. Помолили охлюва - пратеник да ги заведе при вещицата. Пътували седем месеца и накрая пристигнали до едно блато. Охлювът се скрил в къщичката си и сянката на вещицата излезнала от водата. Била облечена в лилава рокля, косата ѝ също била лилава, както и огромните ѝ дълги нокти. Тя се засмяла зловещо и от устата ѝ щръкнали два големи зъба.

-  Радвам се да ви видя, съюзници мои. Ще направим на пух и прах Елф III. Свършено е с него.Той уби нашия добър цар, като му даде да яде отровни гъби. Аз видях всичко, когато погледнах в блатото. Там, в отражението на мътната вода, ми се яви като на филм случилото се, но Елф III разбра, че знам истината и ме прониза с меча си. Тъй като моята сила е вечна, духът ми се пресели да обитава  блатото. Трябва да си възвърна предишната мощ и отново да живея в света на елфите. Това може да стане само ако взема душата на тиранина Елф III. Тъй като вие живеете в света на материята, а аз съм само дух, ще трябва да ми наберете от гъбите, които растат на полянката зад двореца. От тях ще приготвите седем от любимите ястия на царя. Всичко друго е моя работа. Ще ми помогнете ли? – казала вещицата.

-  Да, разбира се – отговорили в един глас елфите.

  Всички заедно потеглили към двореца на злия цар. Вещицата ги качила върху наметалото и метлата си и бързо полетели към целта. Когато пристигнали, видели, че царят спи. Набрали отровни гъби, наготвили няколко ястия и духът на вещицата се промъкнал през прозореца на владетеля. Тя сложила тихо гозбите на шкафчето до царското легло и изчезнала.

  Когато Елф III се събудил, усетил приятен аромат на любими гозби, зарадвал се, мислейки си, че прислугата му прави изненада и лакомо си похапнал. Вещицата това чакала. Когато видяла, че царят се превива в предсмъртна агония, изтръгнала душата му и я изпратила в блатото.

-  Там е твоето място, злосторнико, а не моето. Ти уби с отрова добрия наш господар, защото му завиждаше и искаше неговото място на престола, но сега сам се погуби от лакомията си, и то, със същата отрова! – викнала вещицата.

  В този момент, тя възвърнала предишната си сила и образ, и бързо отишла при елфите, за да им разкаже какво се е случило. Те ѝ благодарили с облекчение. Зарадвали се на свободата си и решили, че повече няма да избират цар, защото на острова всички били равни. А Лилавата вещица обещала, че винаги ще използва силата си само за добри дела.

  На острова настанали мир и хармония. Всички заживели щастливо.