"Леденото момиче" от Ана Николова

Имало едно време, едно момиче на име Робин. То живеело в малкото селце Ризлика. Родителите му били военни. Майка му била водач, а баща му - неин помощник. Десет години след раждането на момичето, селото било нападнато от друго село на име Ирах, с което били врагове от години. Жителите на Ризлика не очаквали нападение и били разгромени. Ирах превзел Ризлика. Имало много жертви, сред които и майката на Робин, а бащата бил тежко ранен. Робин понесла много тежко факта, че майка ѝ е мъртва. След тази случка момичето станало ледено.

Един ден, докато чистела стаята на майка си, Робин забелязала кутия. Отворила я и вътре имало бележка, карта и брошка с бял дракон. В писмото пишело, че с картата може да намери ветрило, с което да победи Ирах, а с бижуто може да се предпази от всякакви опасности. Робин веднага казала на баща си, но той ѝ обяснил, че това ветрило било пазено от голяма маймуна и че всичко това е много опасно. Момичето обещало на баща си, че ще намери ветрилото и ще освободи селото. Още на същия ден, то се приготвило и тръгнало.

Цял ден Робин пътувала и най-накрая стигнала до селото Мека. То било много спокойно. Намерила една къща за гости и решила да пренощува там. Докато вечеряла, едно момче я заговорило. То се казвало Рик. Било на същите години и се скитало само из света. Робин обяснила на Рик защо е тук. Той бил изненадан и предложил да ѝ помогне, но тя не приела. На следващия ден Робин се подготвяла за тръгване и се изненадала, когато видяла, че и Рик е готов. По пътя той не спрял да говори, а това много я дразнело.

Изведнъж те зърнали стара, ранена жена. Веднага се втурнали да ѝ помогнат. Робин превързала раните, а Рик я гледал и ѝ се възхищавал. Докато помагали на жената, тя залепила лепенка под дългата черна коса на Робин, която ѝ давала сила да изпълни целта си. Старицата им благодарила за помощта и си тръгнала, а те продължили по пътя си.

След толкова много вървене, Робин започнала да се чувства приятно в компанията на Рик. Вече било тъмно и те стигнали до пещерата. Той побелял от страх и започнал да трепери. От пещерата рязко изскочила една огромна маймуна. Робин я огледала, докато Рик търсел място да се скрие. Тя използвала движенията, които знаела от майка си и успяла да парализира маймуната. Робин вече била доста уморена, но продължила към пещерата. Там стояло ветрилото. То било златно и великолепно. Тя го взела и замръзнала, но след кратко време се възвърнала в нормалното си състояние. Това станало благодарение на лепенката на гърба ѝ. Тогава разбрала, че ветрилото контролира леда.

Изведнъж брошката започнала да свети и се превърнала в огромен бял дракон. Той започнал да говори с Робин. Обяснил ѝ, че е бил пазител на майка ѝ, но в деня на инцидента с нея, тя не го носила. Изведнъж Робин се усетила, че Рик го няма и тръгнала да го търси. Не след дълго го намерила, но когато видял дракона, той припаднал. Робин го качила на гърба на голямото животно и полетели към Ризлика.

Когато стигнали селото, то било в още по-лошо състояние от преди. Робин се натъжила много. Предположила, че водачът на Ирах знаел къде е била. Драконът ѝ обяснил как да работи с ветрилото. Тя разбрала и отишла да се бие с водача на Ирах, но той я пресрещнал и ѝ наранил окото. В този миг, тя го превърнала в ледена статуя и с ветрилото поправила селото. Върнала се при дракона и Рик, и видяла баща си. Прегърнала го много силно. Той видял духа на жена си, да целува раненото око на дъщеря им. Цялото село се събрало на едно място и се поклонило на Робин. В този миг тя разбрала, че е изпълнила мечтата си. Рик бил много впечатлен от постъпката на Робин, прегърнал я и я целунал. Така, всички в село Ризлика заживели дълго и щастливо.