"Машината на времето" от Станимир Николов

Имало едно време много умен и способен мъж. Той често, вечер гледал към звездното небе и мечтаел. Най-съкровеното му желание било да създаде машина на времето. Но как да станело това?

Един ден, мъжът разказал за мечтата си на своя най-добър приятел. Двамата се заловили да майсторят и след упорит труд, в продължение на цяла година, изобретението било готово. Трябвало обаче да се изпробва как работи.

Двамата приятели се сбогували с близките си, защото не знаели какво ще се случи с тях и пуснали машината в действие. Чудото станало. За миг, те се озовали назад във времето, с цели седемнадесет години. Попаднали в училище, и то в час по география. Интересното било, че не загубили паметта си. Спомнили си, че след малко ще ги изпитат и двамата, а оценките ще са тройки. Решили, че трябва да ги поправят по някакъв начин. За да станат невидими за другите, те си наметнали вълшебно одеяло и успели да си помогнат. Щом докоснали учебниците, те също станали невидими. Така прочели уроците си без някой да забележи. Отговорили вярно на всички въпроси и получили шестици. Останали доволни от постигнатото и решили да се разходят във времето. Телепортирали се в 3089 година. Вцепенили се от ужас, защото попаднали в някаква пустиня, където температурите били 68 градуса и те едва дишали. Срещу тях се затичало странно огромно същество, което имало три очи и дълги вампирски нокти. Уплашени, двамата приятели едва успели да потеглят към настоящето. Оказало се, че пътешествениците във времето са попаднали още по-назад в годините, когато били само на една година и се учели да прохождат. Позабавлявали се с гледката и направили отново опит да се върнат в настоящето. Този път успели.

Потеглили с машината и се озовали на работното си място. Огледали се и установили, че около тях има само непознати хора. Но те били заедно, както винаги. Работели в завод, където произвеждали машини на времето. С тях хората правели пътешествия и преоткривали чудни светове. Двамата приятели печелели добре и давали парите си на нуждаещите се, за да живеят всички хора щастливо.

Будилникът звънна... Нашият герой се събуди, разтърка очи и осъзна, че е сънувал чудновати сънища. Погледна колко е часа и хукна към училище, защото първия час имаше география и учителката щеше да го изпитва. Остана му само надеждата, че някога, наистина ще пътува с машината на времето.