Имам бегли спомени за тази кокошка, но ги имам. Останалото е от видеоклипчета и разкази на покойния ми дядо.
По думи на дядо ми, тази кокошка просто се доближила до мен, когато за пръв път съм влязла в курника (тогава съм била двегодишна) и някак оттогава, съм я опитомила.
Във видеоклипчето, баба ми е хванала кокошката (която незайно защо съм оставила без име и съм я определяла само по цвят, вероятно, защото е била единствената бяла кокошка) и ми я дава. Всъщност я слага между коленете ми, защото не мога да я хвана с малките си ръчички. Кокошката преспокойно можеше да избяга, но тя си седеше. Даже аз я побутвах леко, но като направи крачка, някак ми е идвало на ум да се пресегна, да я хвана и да я придърпам при себе си. Този “метод“ го повторих няколко пъти, като в последния, несъзнателно съм хванала горкото животно за гушата и то естествено, тръгва назад и се опитва да се отскубне. Аз стискам с някаква Херкулесова сила, дошла от не знам къде, но в крайна сметка бялата кокошка се измъкна и се скри някъде из курника. Аз съм протегнала ръчичка и съм започнала да скимтя, но баба ми е казала, да се опитам сама. Била съм на две, но явно съм разбирала и съм тръгнала да се поклащам след птицата. Това е от чужди източници. Нататък вече е от лично мои спомени.
Всяко лято, преди да започна училище, прекарвах при дядо ми. По цяла седмица седях при него, само в събота и неделя се прибирах в града. Беше хубаво при дядо. Имаше правило, само аз да взимам яйцата на кокошките. Нямахме петел, защото последния нападаше дядо постоянно и му беше раздрал кръста. Интересното е, че когато аз влизах, този петел не ми правеше нищо. Тогава бях убедена, че моята кокошка му е казала да не ме закача, защото съм добро и послушно дете. Естествено, осъзнавам, че сега това не е възможно (дали), но действително нямам друго обяснение.
Имаше дни, в които по цял ден седях в курника, гушнала бялата кокошка, и давайки ѝ смески от ръката ми. Понякога ме е клъввала и наистина не е шега работа кокошия клюн, но понеже това беше моята кокошка, беше ѝ простено. Имахме още девет кокошки. Дядо казваше, че моята е най-силната (така и не разбрах откъде знае). Той ми обясняваше, че когато няма защитник (петел), една от кокошките получава задачата да брани останалите, по-слаби. Гордеех се, че моята бяла другарка, беше с такава отговорна задача. Сега си спомням, че държах да ям само яйцата на бялата кокошка, на никоя друга, затова специално ги отбелязвахме или отделяхме. Много исках птицата ми да си има пиленца, но дядо казваше, че не може вече да гледа пилци. Ставаше ми мъчно, че кокошката ми няма да има дечица, но това се оказа добре, защото като всичко живо на този свят, кокошката ми умря, но не от обикновена смърт.
Бях на четири или пет, не съм сигурна, но помня нощта, в която бялата кокошка умря с чест. Имах ужасния навик да седя до осем вечерта будна (тогава това беше голямо провинение) и дори дядо ми, който рядко повишаваше тон, вече ми се караше. Заведе ме в стаята, в която обикновено спях, зави ме с одеяло, понеже беше есен (не беше студено, но нали съм била малка). Дядо ме остави да заспивам сама, защото той имаше още малко работа. Помня, че гледах през прозореца голямата луна и се чуваше само песента на щурците.
Не зная към колко се събудих от кудкудякане. Тогава още се разсънвах, търках очи, когато чух изстрел. За малко дете това беше хем любопитно, хем страшно. Съвсем скоро след изстрела някой започна да слиза по стълбите (спях в мазата, която всъщност можеше да се нарече долен етаж ) и естествено инстинктът на малките хлапета ме осени (завих се презглава и се направих на умряла ). Човекът дойде при мен, очевидно да види дали съм жива (или заспала) и после си тръгна. Тогава изобщо не ми дойде на ум, че това е дядо. Мислех го за лошия чичко от филмите, които аз не можех да гледам.
На сутринта, след като се облякох и приготвих (обличах се светкавично между другото ), потърсих дядо. Той беше в кухнята и пушеше. Гледаше ме доста сериозно. Аз, мислейки, че е разбрал, че бях стъпкала едно от цветята, без да искам, ще ми се скара, но не. Той съвсем откровено и ясно ми каза: ,,Ели, твоята кокошка полетя на небето“. Нямах бегла представа какво се е опитвал да ми каже, но реших, че приятелката ми се е научила да лети. Тогава дядо продължи: ,,Нощес е дошла една лисица...“. Само като чух лисица, вече схванах какво е станало. Дядо не успя да довърши, защото започнах да плача. Той ме прегърна и ми обясни, че трябва да се гордея, защото бялата ми кокошка се е сбила с лисицата и е успяла да защити другите кокошки, но не и самата себе си. Дядо ми беше застрелял лисицата, която тъкмо тръгвала с моята, убита кокошка. Аз не можех да повярвам и изтичах до курника, за да проверя. За жалост беше истина. Имаше доста перушина, малко рижа кожа и червена почва. Другите кокошки си седяха до мястото, където обикновено снасяха и бяха почти притиснати една о друга.Сигурно лисичата миризма ги е карала да седят така, не знам. Дядо ми предлагаше да се сприятеля с друга кокошка, но аз категорично отказвах.
Бях малка, но бях вярна на приятелите си. Моята кокошка ме научи на вярност и приятелство. Дано да съм се научила и на героизъм и чест, защото точно това е демонстрирала тя, в този неин обречен бой.
Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години.Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други.
В първата седмица на май 2025 г. политическите и обществени събития в България продължават да привличат вниманието на гражданите. В парламента се разисква въпросът с повредения изтребител F-16, като военният министър Атанас Запрянов отрича възможността за саботаж и призовава за спиране на спекулациите. Същевременно, партията "Да, България" избра ново..
България е класирана на 70 място в последния доклад за свободата на словото на "Репортери без граници". Така страната ни остава на дъното в рамките на ЕС, където след нея се нареждат единствено Кипър и Гърция. Свободата на медиите е нестабилна. Малкото независими медии в България са под натиск, пише в доклада на организацията. Призивът на..
Гледайте с отворени очи на целия свят около вас, защото най-великите тайни винаги са скрити на най-неочакваните места. Добро утро в петък! Време е да посрещнем делника с усмивка и добро настроение. Поздрави от екипа ни днес - звукорежисьор е Иво Дежев, новините представя Ивайло Пеев, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето и темите в сутрешната ни програма..
По традиция активът на БСП-Бургас се събра на традиционното си първомайско шествие. Денят предразполага да говорим за заплащане и проверихме какво мислят бургазлии за възнагражденията в града. На прага на летния сезон започва и водолазния такъв. Какви са интересните места за гмуркачите ще разкаже Найден Недев, инструктор от Созопол. Институтът..
„Трудът краси човекa, а мързелът го грози“ - вярна или не, поговорката възхвалява труда и заклеймява мързела, няма да спорим, но днес няма и да се трудим. 1 май е, Ден на труда, който е празничен, почивен ден. Добро да е утрото на ранобудниците със сутрешното предаване на БНР Бургас и честит празник! Ето за какво се е потрудил екипът ни..
Художници от Несебър излязоха на протест. Недоволството им е провокирано от предложението на общината да закрие Градската художествена галерия и да предостави помещението за извънкласни занимания на учениците от начален курс. Как се разви темата, след малко. Ще продължим първия час с правата на засегнатите от срива на мобилните оператори. Вчера хиляди..
И ето че и април е на път да стане лист от календара. Добро утро на 30 април от сутрешния екип на БНР-Бургас! Ето и акцентите до 10 часа: Как се отразява на болниците намаляването на таксата за престой от 5,80 на 1 лев дневно –наш събеседник след новините в 8 часа ще бъде д-р Александър Маджуров, собственик на лечебно заведение в града. С него..
България е класирана на 70 място в последния доклад за свободата на словото на "Репортери без граници". Така страната ни остава на дъното в рамките на..
Гледайте с отворени очи на целия свят около вас, защото най-великите тайни винаги са скрити на най-неочакваните места. Добро утро в петък! Време е да..
По традиция активът на БСП-Бургас се събра на традиционното си първомайско шествие. Денят предразполага да говорим за заплащане и проверихме какво мислят..