Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ПРИКАЗКИ ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА:

"Бялата кокошка" (по действителен случай) от Елена Дякова

Тази приказка е част от седмия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

Имам бегли спомени за тази кокошка, но ги имам. Останалото е от видеоклипчета и разкази на покойния ми дядо.

По думи на дядо ми, тази кокошка просто се доближила до мен, когато за пръв път съм влязла в курника (тогава съм била двегодишна) и някак оттогава, съм я опитомила.

Във видеоклипчето, баба ми е хванала кокошката (която незайно защо съм оставила без име и съм я определяла само по цвят, вероятно, защото е била единствената бяла кокошка) и ми я дава. Всъщност я слага между коленете ми, защото не мога да я хвана с малките си ръчички. Кокошката преспокойно можеше да избяга, но тя си седеше. Даже аз я побутвах леко, но като направи крачка, някак ми е идвало на ум да се пресегна, да я хвана и да я придърпам при себе си. Този “метод“ го повторих няколко пъти, като в последния, несъзнателно съм хванала горкото животно за гушата и то естествено, тръгва назад и се опитва да се отскубне. Аз стискам с някаква Херкулесова сила, дошла от не знам къде, но в крайна сметка бялата кокошка се измъкна и се скри някъде из курника. Аз съм протегнала ръчичка и съм започнала да скимтя, но баба ми е казала, да се опитам сама. Била съм на две, но явно съм разбирала и съм тръгнала да се поклащам след птицата. Това е от чужди източници. Нататък вече е от лично мои спомени.

Всяко лято, преди да започна училище, прекарвах при дядо ми. По цяла седмица седях при него, само в събота и неделя се прибирах в града. Беше хубаво при дядо. Имаше правило, само аз да взимам яйцата на кокошките. Нямахме петел, защото последния нападаше дядо постоянно и му беше раздрал кръста. Интересното е, че когато аз влизах, този петел не ми правеше нищо. Тогава бях убедена, че моята кокошка му е казала да не ме закача, защото съм добро и послушно дете. Естествено, осъзнавам, че сега това не е възможно (дали), но действително нямам друго обяснение.

Имаше дни, в които по цял ден седях в курника, гушнала бялата кокошка, и давайки ѝ смески от ръката ми. Понякога ме е клъввала и наистина не е шега работа кокошия клюн, но понеже това беше моята кокошка, беше ѝ простено. Имахме още девет кокошки. Дядо казваше, че моята е най-силната (така и не разбрах откъде знае). Той ми обясняваше, че когато няма защитник (петел), една от кокошките получава задачата да брани останалите, по-слаби. Гордеех се, че моята бяла другарка, беше с такава отговорна задача. Сега си спомням, че държах да ям само яйцата на бялата кокошка, на никоя друга, затова специално ги отбелязвахме или отделяхме. Много исках птицата ми да си има пиленца, но дядо казваше, че не може вече да гледа пилци. Ставаше ми мъчно, че кокошката ми няма да има дечица, но това се оказа добре, защото като всичко живо на този свят, кокошката ми умря, но не от обикновена смърт.

Бях на четири или пет, не съм сигурна, но помня нощта, в която бялата кокошка умря с чест. Имах ужасния навик да седя до осем вечерта будна (тогава това беше голямо провинение) и дори дядо ми, който рядко повишаваше тон, вече ми се караше. Заведе ме в стаята, в която обикновено спях, зави ме с одеяло, понеже беше есен (не беше студено, но нали съм била малка). Дядо ме остави да заспивам сама, защото той имаше още малко работа. Помня, че гледах през прозореца голямата луна и се чуваше само песента на щурците.

Не зная към колко се събудих от кудкудякане. Тогава още се разсънвах, търках очи, когато чух изстрел. За малко дете това беше хем любопитно, хем страшно. Съвсем скоро след изстрела някой започна да слиза по стълбите (спях в мазата, която всъщност можеше да се нарече долен етаж ) и естествено инстинктът на малките хлапета ме осени (завих се презглава и се направих на умряла ). Човекът дойде при мен, очевидно да види дали съм жива (или заспала) и после си тръгна. Тогава изобщо не ми дойде на ум, че това е дядо. Мислех го за лошия чичко от филмите, които аз не можех да гледам.

На сутринта, след като се облякох и приготвих (обличах се светкавично между другото ), потърсих дядо. Той беше в кухнята и пушеше. Гледаше ме доста сериозно. Аз, мислейки, че е разбрал, че бях стъпкала едно от цветята, без да искам, ще ми се скара, но не. Той съвсем откровено и ясно ми каза: ,,Ели, твоята кокошка полетя на небето“. Нямах бегла представа какво се е опитвал да ми каже, но реших, че приятелката ми се е научила да лети. Тогава дядо продължи: ,,Нощес е дошла една лисица...“. Само като чух лисица, вече схванах какво е станало. Дядо не успя да довърши, защото започнах да плача. Той ме прегърна и ми обясни, че трябва да се гордея, защото бялата ми кокошка се е сбила с лисицата и е успяла да защити другите кокошки, но не и самата себе си. Дядо ми беше застрелял лисицата, която тъкмо тръгвала с моята, убита кокошка. Аз не можех да повярвам и изтичах до курника, за да проверя. За жалост беше истина. Имаше доста перушина, малко рижа кожа и червена почва. Другите кокошки си седяха до мястото, където обикновено снасяха и бяха почти притиснати една о друга.Сигурно лисичата миризма ги е карала да седят така, не знам. Дядо ми предлагаше да се сприятеля с друга кокошка, но аз категорично отказвах.

Бях малка, но бях вярна на приятелите си. Моята кокошка ме научи на вярност и приятелство. Дано да съм се научила и на героизъм и чест, защото точно това е демонстрирала тя, в този неин обречен бой.



АвторЕлена Дякова - 15 г.
ГПЧЕ „Йоан Екзарх“ – Пета езикова гимназия - гр. Варна
Преподавател: Радослава Вълева


Рисунки на корицата: Деца от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - село Синдел, община Аврен, обл. Варна, с преподавател Христина Върбанова 

Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години. 
Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други. 



© БНР Бургас, 2023


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО“ ОТ 17 ДО 18 Ч:

Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор ще е Теодора Кралева, автор и водещ - Стефка Бакърджиева.  Темите в предаването ни от 17 до..

публикувано на 02.03.25 в 15:30

ОЧАКВАЙТЕ В „ЕВА В НЕДЕЛЯ“ ОТ 13 ДО 15 Ч:

Сладостта на Живота не е нито в чинията, нито в чашата, а в споделените мигове, прекарани с любимите ни хора. Имайте ги днес в изобилие, защото е неделя – време за релакс и сладки приказки и ви каним да сме заедно в ефира на БНР - Бургас! Звукорежисьор ще е Теодора Кралева, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите и гостите в предаването ни днес:..

публикувано на 02.03.25 в 11:30

"Ден до пладне" на 1 март

Акцентите в седмичното ни обзорно предаване на 1 март. -   Приет на първо четене държавен бюджет: Как се разпределят парите – коментар на народните представители Петър Кънев от БСП, Андрей Рунчев от ГЕРБ и Севим Али от ДПС ДПС -   20 години затвор за Омар Аднан за смъртта на двамата бургаски полицаи – реакции след присъдата от петък..

публикувано на 01.03.25 в 08:23

"Булевард Демокрация" на 28 февруари

Темите в предаването: В деня на на редките заболявания питаме как се грижи държавата и как живеят хората с тези болести. Ще чуем няколко истории, разказани от Петя Янакиева. Дни преди националния ни празник среща с човека, който вече осма година организира Българовското шествие, с Пламен Карашев разговаря Стефка Бакърджиева. Каним ви с кореспондента..

публикувано на 28.02.25 в 14:46

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 28 ФЕВРУАРИ!

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 28 ФЕВРУАРИ! Понякога чудото е просто усмихнато утро и чаша кафе, в очакване на дълъг уикенд… Добро утро в петък! Изпращаме февруари с топли мисли и пролетни очаквания, а по-интересното от последния делник обобщаваме в сутрешния ефир в БНР – Бургас,  ето акцентите в програмата ни до 10.00 ч.: Ще..

публикувано на 28.02.25 в 07:00

"Булевард Демокрация" на 27-ми февруари

Трети бойкот днес срещу високите цени на стоките и таксите в банките. Какво мислят бургазлии ще чуем в първия час на предаването. Също тогава ще отидем ефирно до Болярово, където днес се проведе общинска сесия.На нея съветниците одобриха общината да изтегли почти 2 милиона лева дълг.  В коментарната рубрика ще чуем финансовия анализатор Светозар..

публикувано на 27.02.25 в 14:55

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 27 ФЕВРУАРИ:

Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез сред хората. Най-доброто предстои. Добро утро в четвъртък! Ако кафето ви е омръзнало, стоплете се в утрото с чаша чай. Добавете към делника усмивка и добро настроение и всичко ще е наред! Екипът ни днес – звукорежисьор е Теодора Кралева, новините представя Петя Янакиева, водещ е Стефка..

публикувано на 27.02.25 в 06:30