Живял някога един стар, много стар магьосник. Неговата малка къщурка се гушела в най-дълбокото на гората. А до къщичката, езеро, с изумруденозелени води. То било малко, за час, можело да го обиколиш пеша, ала било необикновено - дълбоко и загадъчно. В него, като в огледало, всяка нощ красивата, сияеща луна се оглеждала и осветявала приказната гора.
Денем, магьосникът се грижел за една прекрасна роза. Всяка сутрин, тя разцъфвала в различен цвят – бял, розов, жълт, виолетов, небесносин, черен, но никога червен. Във вълшебната роза била скрита силата на магьосника. В миналото, той бил лош човек и вършел много злини, но когато дошъл на това място, то го променило. Започнал нов живот, обикнал природата, а каменното му и студено сърце се изпълнило с любов.
Един ден, като поливал розата, магьосникът дочул тихо ридание. Приближил се до езерото и видял, че над водата се подавало малко, кръгло личице, а около него дълги златисти коси.
- Откъде се взе, момиче? - попитал старият магьосник.
- Аз съм езерно момиче. - изхлипала девойката.
- Не плачи! Натъжаваш ме! Моля те не плачи! - настоял той.
- Толкова съм самотна тук! Нямам си никого! - казало то, като се приближило до брега.
Щом погледнало магьосника в очите, разбрало, че може да му се довери. Оттогава, станали приятели. Магьосникът бил безкрайно щастлив, защото вече не бил самотен. Виждали се почти всеки ден. Винаги намирали за какво да си говорят и времето, което прекарвали заедно, минавало неусетно. Всеки ден, старецът носел по една роза на девойката, а тя я закичвала в косите си. Плувала безгрижно сред водните лилии, а косата и разпръсквала малки, бляскави капчици вода. Пеела толкова прекрасно, че животните идвали до брега, за да се наслаждават на песните й. Щастие изпълвало сърцето на стареца, откакто в живота му се появило това малко същество. Радвал се на всеки миг с него. Заобичал момичето като свое дете.
Един ден край езерото минал красив рицар на бял кон. Той блестял в доспехите си, излъчвал сила и величие. Езерното момиче не можело да откъсне поглед от него. Рицарят пленил сърцето му в мига, в който се появил.
- О! Какъв прекрасен рицар! - помислило си момичето.
Рицарят се впечатлил от красотата й. Налял вода за себе си и за коня и така се заприказвали. От този момент, за нея никой друг не съществувал - нито гората, нито цветята, нито животните, нито дори любимият, стар магьосник. Рицарят не бързал да си тръгва и останал край езерото известно време. Езерното момиче било толкова радостно и щастливо. То пеело като славей през пролетта, а вечер луната озарявала красивото му лице. Един ден, рицарят се приближил, целунал момичето и казал:
- Аз трябва да тръгвам, за да изпълня дълга си към краля, но ще се върна отново при теб. Чакай ме!
- Кога? – попитало момичето.
- Възможно най-скоро – отговорил рицарят.
- Ще те чакам! - казало тъжно езерното момиче.
- Обичам те! – прошепнал рицарят, качил се на коня си и тръгнал, а тя гледала след него, докато той изчезнал в далечината.
Занизали се дълги, еднообразни дни на очакване, но рицарят не идвал. Момичето останало отново, със стария магьосник, но песните му вече били тъжни. Спряло да закичва роза в косите си. Цялата гора тъгувала. Редували се сезоните и за да разсее момичето, гората сменяла своите премени. Ту разпръсквала наоколо жълти есенни листа, които плували закачливо като златни рибки в езерцето. Ту простирала бяла пелена и покривала всичко с нежен, пухкав сняг. През пролетта, кичела разноцветни букети по зелените поляни, а нощем, приканвала щурците цигулари да огласят цялата тази красота, а светулките танцували като малки искрици. Но нищо не вълнувало малкото езерно момиче. То не трепвало, дори не забелязвало красотата наоколо. В душата му било пусто без любимия рицар, толкова много го обичала.
Старият магьосник виждал как момичето страда и сърцето му се изпълвало с мъка.
- Не може да продължава така! Ще направя всичко, за да бъде щастлива. - решил магьосникът, макар че вече бил стар и нямал много сили. Единствената възможност да помогне на езерното момиче, била да превърне розата в червена. Макар да знаел, че ако направи това, ще загуби живота си, той бил готов да го стори в името на чистата и искрена любов на момичето. Отишъл при него и рекъл:
- Мога да ти помогна да отидеш при своя любим. Ще се погрижа за всичко.
- Наистина ли? Как? – попитало то недоумяващо и очите му блеснали като светулки.
- Утре, по изгрев слънце ще се превърнеш в обикновено момиче и ще можеш да излезеш от езерото, само ако видиш разцъфнала червена роза. Откъсни я и я занеси на рицаря в знак на твоята любов.
Магьосникът върнал надеждата на езерното момиче, то се зарадвало и пяло до късно в тъмнината. Нощта била различна, необикновена, вълшебна. Звездите проблясвали на небето, по-ярки от всякога. Гората притихнала. Магьосникът събрал последните си чародейни сили и приближил розата. Злините, които бил вършил в миналото, щели да се изкупят с добрината, която решил да извърши. Той хванал най-острият шип на розата, притиснал го към тялото си и издъхнал, превръщайки се в розов цвят. В миг розата започнала да расте, да се разлиства и да цъфти. Щом грейнали първите слънчеви лъчи, езерното момиче се събудило и отворило очи.
- Ах! Червена роза! Колко е красива! – възкликнало то.
Дори не се сетило да потърси магьосника. Но още по-голямо било учудването му, когато усетило, че стъпва на крака. Откъснало червената роза и радостно се отправило към кралството при своя любим. Намерило рицаря в кралския дворец и се втурнало към него.
- О! Рицарю! Най после те открих! Чаках те дълго! – задъхало се то.
- Вземи тази прекрасна роза в името на нашата любов. – прошепнало момичето, изтощено от дългото ходене.
- Коя си ти?- извикал рицарят и се отдръпнал .
- Аз съм езерното момиче, което ти срещна. Не ме ли помниш?- изненадало се момичето.
- О, не! Моята любима е кралската дъщеря. На нея принадлежи сърцето ми. Върви там, откъдето си дошла. Твоята роза не значи нищо за мен. Аз съм бъдещ крал и ще притежавам несметни богатства - важно отвърнал рицарят и отпратил момичето.
То било натъжено и дълбоко разочаровано от рицаря, който, привлечен от власт и богатство, пренебрегнал искрената му любов.
- Ех, колко измамна е любовта! – си казало през сълзи девойчето.
Тъжна и съкрушена се върнала в гората, стискайки розата в ръка. Потърсила стария магьосник, но не го намерила. Тогава приближила розата до лицето си и се вгледала в нея внимателно. Тя била толкова свежа и ароматна сякаш не била откъсната. Цветовете и били ярки и живи. Момичето разбрало, че това не е обикновена роза. Досетило се какво е сторил магьосникът и сълзи потекли от очите й.
Върнало се в езерото. Щом влязло във водата, отново се превърнало в русалка. Много дни и нощи страдало езерното момиче. Вечер, се взирало в красивата луна, сутрин посрещало изгряващата зора, през деня се възхищавало на красотата в природата, а тъжните му песни огласяли гората и разказвали историята за стария магьосник и за неговата голяма, саможертвена любов. А на брега на езерото, още сто години, продължавала да цъфти прекрасна, червена роза.
Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години.Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други.
Темите в предаването днес: Консултациите при президента продължават и днес. В 16 часа те ще са с БСП Обединена левица. Оптимист ли е бургаският депутат Петър Кънев от групата на социалистите за съставяне на правителство?Интервю на Калина Енчева. 45 млн. лева, които трябваше да бъдат заложени в държавния бюджет за бургаската детска болница, липсват...
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 11 ДЕКЕМВРИ! Казват, че сряда е денят, в който всичко е възможно. Един вид презареждане в средата на седмицата. Балансиране между личното и професионалното. Така че не приемайте делника за средна работа. Добро утро на 11-ти декември, с доволната усмивка на хора, изпили първото си кафе! В ефира на БНР -..
Случайно ли точно сега се иска имунитетът на Кирил Петков и ще преговаря ли "Да, България" с Бойко Борисов? Търсим отговори на тези политически въпроси в началото на предаването, за да продължим с проблемите на родните производители и ще ги застраши ли евентуален внос от Латинска Америка. Във втория час коментираме консултациите при президента с..
Щастието е навсякъде около нас. Непрекъснато се препъваме в него! Бедата е, че все се взираме в хоризонта да го търсим. Открийте го в нашата компания в началото на днешния вторник! Екипът ни днес – звукорежисьор е Мариян Райнов, новините представя Християна Йорданова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни програма от 7 до 10..
Темите в предаването: На какъв етап е реализацията на проекта за изграждане на Южен обход на Бургас? Отговор от кмета на града Димитър Николов. Как посрещат зимата хората във Воден? Анкета с местните жители. Инициативата "Елха на доброто" започна днес в Бургас, как може да се включите, репортаж на Александра Маркарян. Каним ви и на разходка из..
Понеделник идва отново с празник на хоризонта! Православната църква чества зачатието на Света Анна - майка на Богородица и баба на Исус Христос. Вярва се, че Св. Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Честито на именниците! А ние започваме от рано със задачите, за да можем и рано да приключим… Както се..
Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор е Теодора Кралева, водещ е Стефка Бакърджиева. Темите в предаването ни от 17 до 18 часа: -..
Случайно ли точно сега се иска имунитетът на Кирил Петков и ще преговаря ли "Да, България" с Бойко Борисов? Търсим отговори на тези политически въпроси в..
Щастието е навсякъде около нас. Непрекъснато се препъваме в него! Бедата е, че все се взираме в хоризонта да го търсим. Открийте го в нашата компания в..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 11 ДЕКЕМВРИ! Казват, че сряда е денят, в който всичко е възможно. Един вид презареждане в средата на седмицата...