Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ПРИКАЗКИ ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА:

"Езерното момиче и магьосника" от Наталия Ангелова

Тази приказка е част от седмия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

Живял някога един стар, много стар магьосник. Неговата малка къщурка се гушела в най-дълбокото на гората. А до къщичката, езеро, с изумруденозелени води. То било малко, за час, можело да го обиколиш пеша, ала било необикновено - дълбоко и загадъчно.  В него, като в огледало, всяка нощ красивата, сияеща луна се оглеждала и осветявала приказната гора. 

Денем, магьосникът се грижел за една прекрасна роза. Всяка сутрин, тя разцъфвала в различен цвят – бял, розов, жълт, виолетов, небесносин, черен, но никога червен. Във вълшебната роза била скрита силата на магьосника. В миналото, той бил лош човек и вършел много злини, но когато дошъл на това място, то го променило. Започнал нов живот, обикнал природата, а каменното му и студено сърце се изпълнило с любов. 

Един ден, като поливал розата, магьосникът дочул тихо ридание. Приближил се  до езерото и видял, че над водата се подавало малко, кръгло личице, а около него дълги златисти коси.

- Откъде се взе, момиче? - попитал старият магьосник.

- Аз съм езерно момиче. - изхлипала девойката.

- Не плачи! Натъжаваш ме! Моля те не плачи! - настоял той.

- Толкова съм самотна тук! Нямам си никого! - казало то, като се приближило до брега.

Щом погледнало магьосника в очите, разбрало, че може да му се довери. Оттогава, станали приятели. Магьосникът бил безкрайно щастлив, защото вече не бил самотен. Виждали се почти всеки ден. Винаги намирали за какво да си говорят и времето, което прекарвали заедно, минавало неусетно. Всеки ден, старецът носел по една роза на девойката, а тя я закичвала в косите си. Плувала безгрижно сред водните лилии, а косата и разпръсквала малки, бляскави капчици вода. Пеела толкова прекрасно, че животните идвали до брега, за да  се наслаждават на песните й.  Щастие изпълвало сърцето на стареца, откакто в живота му се появило това малко същество. Радвал се на всеки миг с него. Заобичал момичето като свое дете.

Един ден край езерото минал красив рицар на бял кон. Той блестял в доспехите си, излъчвал сила и величие. Езерното момиче не можело да откъсне поглед от него. Рицарят пленил сърцето му в мига, в който се появил.

- О! Какъв прекрасен рицар! - помислило си момичето.

Рицарят се впечатлил от красотата й. Налял вода за себе си и за коня и така се заприказвали. От този момент, за нея никой друг не съществувал - нито гората, нито цветята, нито животните, нито дори любимият, стар магьосник. Рицарят не бързал да си тръгва и останал край езерото известно време. Езерното момиче било толкова радостно и щастливо. То пеело като славей през пролетта, а вечер луната озарявала красивото му лице. Един ден, рицарят се приближил, целунал момичето и казал:

- Аз трябва да тръгвам, за да изпълня дълга си към краля, но ще се върна отново при теб. Чакай ме!

- Кога? – попитало момичето.

- Възможно най-скоро – отговорил рицарят.

- Ще те чакам! - казало тъжно езерното момиче.

- Обичам те! – прошепнал рицарят, качил се на коня си и тръгнал, а тя гледала след него, докато той изчезнал в далечината.

Занизали се дълги, еднообразни дни на очакване, но рицарят не идвал. Момичето останало отново, със стария магьосник, но песните му вече били тъжни. Спряло да закичва роза в косите си. Цялата гора тъгувала. Редували се сезоните и за да разсее момичето, гората сменяла своите премени. Ту разпръсквала наоколо жълти есенни листа, които плували закачливо като златни рибки в езерцето. Ту простирала бяла пелена и покривала всичко с нежен, пухкав сняг. През пролетта, кичела разноцветни букети по зелените поляни, а нощем, приканвала щурците цигулари да огласят цялата тази красота, а светулките танцували като малки искрици. Но нищо не вълнувало малкото езерно момиче. То не трепвало, дори не забелязвало красотата наоколо. В душата му било пусто без любимия рицар, толкова много го обичала.

Старият магьосник виждал как момичето страда и сърцето му се изпълвало с мъка.

 - Не може да продължава така! Ще направя всичко, за да бъде щастлива. - решил магьосникът, макар че вече бил стар и нямал много сили. Единствената възможност да помогне на езерното момиче, била да превърне розата в червена. Макар да знаел, че ако направи това, ще загуби живота си, той бил готов да го стори в името на чистата и искрена любов на момичето. Отишъл при него и рекъл:

- Мога да ти помогна да отидеш при своя любим. Ще се погрижа за всичко.

- Наистина ли? Как? – попитало то недоумяващо и очите му блеснали като светулки.

- Утре, по изгрев слънце ще се превърнеш в обикновено момиче и ще можеш да излезеш от езерото, само ако видиш разцъфнала червена роза. Откъсни я и я занеси на рицаря в знак на твоята любов. 

  Магьосникът върнал надеждата на езерното момиче, то се зарадвало и пяло до късно в тъмнината. Нощта била различна, необикновена, вълшебна. Звездите проблясвали на небето, по-ярки от всякога. Гората притихнала. Магьосникът събрал последните си чародейни сили и приближил розата.  Злините, които бил вършил в миналото, щели да се изкупят с добрината, която решил да извърши. Той хванал най-острият шип на розата, притиснал го към тялото си и издъхнал, превръщайки се в розов цвят.  В миг розата започнала да расте, да се разлиства и да цъфти. Щом грейнали първите слънчеви лъчи, езерното момиче се събудило и отворило очи.

-  Ах! Червена роза! Колко е красива! – възкликнало то.

Дори не се сетило да потърси магьосника. Но още по-голямо било учудването  му, когато усетило, че стъпва на крака. Откъснало червената роза и радостно се отправило към кралството при своя любим. Намерило рицаря в кралския дворец и се втурнало към него. 

- О! Рицарю! Най после те открих! Чаках те дълго! – задъхало се то. 

- Вземи тази прекрасна роза в името на нашата любов. – прошепнало момичето, изтощено от дългото ходене.

- Коя си ти?- извикал рицарят и се отдръпнал .

- Аз съм езерното момиче, което ти срещна. Не ме ли помниш?- изненадало се момичето. 

- О, не! Моята любима е кралската дъщеря. На нея принадлежи сърцето ми. Върви там, откъдето си дошла. Твоята роза не значи нищо за мен. Аз съм бъдещ крал и ще притежавам несметни богатства - важно отвърнал рицарят и отпратил момичето. 

То било натъжено и дълбоко разочаровано от рицаря, който, привлечен от власт и богатство, пренебрегнал искрената му любов.

-  Ех, колко измамна е любовта! – си казало през сълзи девойчето.

Тъжна и съкрушена се върнала в гората, стискайки розата в ръка. Потърсила стария магьосник, но не го намерила. Тогава приближила розата до лицето си и се вгледала в нея внимателно. Тя била толкова свежа и ароматна сякаш не била откъсната. Цветовете и били ярки и живи. Момичето разбрало, че това не е обикновена роза. Досетило се какво е сторил магьосникът и сълзи потекли от очите й.

  Върнало се в езерото. Щом влязло във водата, отново се превърнало в русалка. Много дни и нощи страдало езерното момиче. Вечер, се взирало в красивата луна, сутрин посрещало изгряващата зора, през деня се възхищавало на красотата в природата, а тъжните му песни огласяли гората и разказвали историята за стария магьосник и за неговата голяма, саможертвена любов. А на брега на езерото, още сто години, продължавала да цъфти прекрасна, червена роза. 



АвторНаталия Ангелова -13 г.
СУ „Иван Вазов” – гр. Поморие
учител: Мариана Карталова


Рисунки на корицата: Деца от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - село Синдел, община Аврен, обл. Варна, с преподавател Христина Върбанова 

Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години. 
Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други. 



© БНР Бургас, 2023


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 30 СЕПТЕМВРИ!

Добро утро на най-смелите, които вече са усетили рязката промяна на времето! Добро утро и на тези, които още се суетят вкъщи и се чудят какво да облекат-затворените обувки и плътната връхна дреха са задължителни. Понеделникът ни посреща мокър, хладен и сив. Добавяме цвят с нашите акценти тази сутрин. Пълно преобразяване за зала "Младост"..

обновено на 30.09.24 в 07:07

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ НА ДОБРОТО“ НА 29 СЕПТЕМВРИ:

Здравейте, ето че отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор е Ваня Желева, аз съм Стефка Бакърджиева.  В предаването ни днес: -..

публикувано на 29.09.24 в 15:30

Ден до пладне: темите на 28 септември

Под знака на протести, планове за инфраструктурни промени и академични вълнения измина последната морска работна седмица от септември 2024 г. Лятото официално премина в есен, но слънчевото време и топлото море продължават да привличат към плажовете по Черноморието ни.  Ако днес вместо на пясъка, отмаряте вкъщи, или сте потънали в обичайната рутина:..

публикувано на 28.09.24 в 07:30

"Булевард Демокрация“ на 27 септември:

Започна предизборната кампания, която ще приключи ден преди вота на 27 октомври. Дотогава кандидатите за народни представители ще се надпреварват за вниманието на избирателите. Според предварителни проучвания на социологически агенции няма да има големи изненади и на тези избори. В същото време служебният премиер Димитър Главчев призова „българите да..

публикувано на 27.09.24 в 14:42

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 27 СЕПТЕМВРИ!

Казват, че най-сигурният начин да бъдем щастливи е да сме толкова заети, че да нямаме време лоши мисли да тревожат умовете ни… Добро утро в петък!  Събуждаме 27-ми септември с позитивизма на последния работен ден от седмицата и в  от сутрешния ефир на БНР – Бургас! В темите ни до 10.00 ч. очаквайте! Световният ден на сърцето е тази неделя...

публикувано на 27.09.24 в 07:07

"Булевард Демокрация" на 26 септември

По-висок размер на туристическия данък гласуваха общинските съветници в Несебър. Той влиза в сила от 2025 година.  Какви са мотивите на общинската администрация за увеличението и как реагира туристическата гилдия? По темата работи Нина Рангелова.   Общинският съвет в Царево одобри второто авансово плащане по въвеждането на част от мерките за..

публикувано на 26.09.24 в 14:16

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 26 СЕПТЕМВРИ:

Щастието приема формата, която ние му придаваме с нашите положителни мисли. Щастлив четвъртък ви пожелаваме днес. Звукорежисьор е Ваня Желева, новините представя Александра Маркарян, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни програма от 7 до 10 часа: - Ден преди официалното начало на предизборната кампания, как върви..

публикувано на 26.09.24 в 06:30