Двамата живееха сами в гората. Направиха я свой дом, когато загубиха своите родители, войната ги отне от тях. Те бяха Лей и брат ѝ. След тежката загуба, Лей беше загубила доверието си в хората, минаваха ден след ден, самотни и тъжни.
Беше отдавна. Много отдавна, когато в едно слънчево утро, тя хвана братчето си за ръката и го отведе далеч, в най-дълбокото на гората. Усойна и мълчалива беше тази гора, тук не беше стъпвал човешки крак от векове. Мястото не я плашеше, напротив даваше ѝ спокойствие. Двамата се научиха да живеят и да оцеляват сами в мълчаливата гора - тяхната гора. Беше им хубаво да скитат из нея, да гледат, как високо в небето се реят птици, да усещат вятъра в клоните на вековните дървета. Обичаха да лежат във високата трева и да гледат облаците, пътуващи по небето. Измислили си бяха цяла игра, мислено се качваха на някой облак и потегляха накъдето им видят очите. Накъдето ги отведеше собствената им фантазия. Беше хубаво. Много хубаво!
Един ден, братчето ѝ се разболя. Сестрата не знаеше какво да прави. Макар че познаваше много от лечебните билки, те не помогнаха. Не беше изминала и една седмица, когато момченцето се спомина. Всеки ден без малкото ѝ братче се превърна в изпитание за Лей. То ѝ беше единствената подкрепа и другар. Сега тя остана сама. Съвсем сама сред гората. Сама с мрачните си мисли и със спомена за щастливото семейство, което някога бе имала. Смътно помнеше образите на двамата си родители и гласовете им – бяха ѝ далечни и неясни като в мъгла. Момичето често сънуваше един и същи сън - кошмар, в който протяга с все сила ръце към тях, но не може да ги достигне. Самотата я измъчваше, но не искаше да се върне в града при хората. Тя ги мразеше след това, което ѝ бяха причинили. Ненавиждаше хорската алчност, завист и жестокост. Войната беше първият грабител в живота ѝ, после Болестта ѝ отне, с лека ръка, най-свидното - малкото ѝ братче…
Денят беше свеж и прохладен. Слънчевите лъчи си проправяха път между клоните на дърветата и Лей усещаше, че този ден я очаква нещо ново и различно. То сякаш се беше скрило под листата на дъба и закачливо надничаше оттам. Докато се разхождаше в гората, тя усети нечие присъствие, затаи дъх и се скри в най-близкия храст, който видя. За нейна изненада храстът, в който се беше скрила, се оказа много бодлив и беше много неудобно да стои свита на кравай, любопитството ѝ нарасна, когато видя, че този, от когото се беше скрила, е шест-седем годишно момченце. Тя се изправи, бавно и внимателно се освободи от тръните, които се бяха набили в роклята ѝ, и се доближи до детето. Знаеше, че родителите му ще го търсят и това може да ѝ навлече неприятности, но любопитството ѝ надделя и тя поздрави момченцето, което за нейно учудване я прегърна, вместо да се изплаши от външния ѝ вид, както биха сторили повечето от връстниците му. По бузата на Лей се стече гореща сълза. Никой не я беше прегръщал от толкова време. Брат ѝ я бе прегърнал за сбогом преди смъртта си… Детенцето я погледна с големите си сини очи, които незнайно защо ѝ напомняха на звезди в ясна нощ – дълбоки и изпълнени с тайни. Лей се сети, че очите на брат й също приличаха на звезди, макар да бяха тъмнозелени. Когато се съвзе малко от връхлетелите я спомени, тя попита детето какво търси само в гората. Беше права, изгубило се и се скитало само, докато стигнало тук, уплашено, гладно и много уморено. Тръгнаха заедно през поляните, обрасли с горски цветя и храсти. Два дни след това, родителите на момченцето стигнаха притеснени до гората и намериха детето си и Лей да плетат кошнички от птичи пера и тънки клонки. Първоначално помислиха, че Лей е отмъкнала малчугана. Момченцето обясни, че тук го е довел един негов сън. Знаеха, че синът им е палаво и любопитно дете. Попитаха Лей защо живее сама в тази далечна и мрачна гора и след като момичето им разказа накратко историята си, те бяха трогнати. Предложиха ѝ да живее с тях. Първоначално Лей не беше съгласна, но след като детенцето силно и дълго настояваше да не се разделят, тя се съгласи.
По пътя към дома им, Лей обеща на детето, че ще бъдат заедно завинаги... Погледна към синьото небе и сякаш там, сред облаците, видя усмихнатото лице на своето братче.
Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години.Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други.
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 31 ЮЛИ! Изпращаме юли с надежда за дъжд и прохлада, но това ще е само блокче лед в питието, защото е едва средата на лятото… „А може би, може би, това лято ще се окаже такова, за което хората пишат песни.“ Добро утро в четвъртък от ефира на БНР – Бургас! Събираме по-важното и интересно от деня в..
Темите в предаването днес: Как се справят малките общини с пожароопасния сезон, каква е готовността им и как вече някои от тях гасиха пожари,на фокус този следобед Сунгурларе, Руен и Болярово. Очаквания за новия бюджет на Европейския съюз. Комисията „Фон дер Лайен“ обяви, че въвежда принципа „пари срещу реформи“, а острите критики не закъсняха...
Никой не може да се върне назад и да даде ново начало, но всички можем, започвайки от днес, да си осигурим различен край. Добро утро в сряда! В делника ви каним на кафе в приятна компания, за да се разсъним заедно. Екипът ни днес – звукорежисьор е Ваня Желева, новините представя Свобода Атанасова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в..
В първия час на предаването ще проследим някои от по-важните решения, които взеха общинските съветници на Бургас на днешното си заседание, а сред тях наем на стадион "Лазур" и рокади в няки от постоянните комисии. Подробностите след малко. В коментарната част ще чуем председателят на Българската стопанска камара за проблемите, които имат фирмите във..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 29 ЮЛИ! Където свършат мечтите, започват проблемите, така че не спирайте да мечтаете… Добро утро и цветен вторник от ефира на БНР – Бургас! Останалото по-важно и интересно очаквайте в програмата ни до 10.00 ч. Време е за жътва – Каква е реколтата на зърнените култури в Бургаско – очаквайте разговор с..
На стартовата права на новата седмица-добро утро от сутрешния екип на БНР Бургас-Петя Янакиева пред микрофона, Нина Рангелова е новинар, Теодора Кралева е на звукорежисьорския пулт. Ето и акцентите до 10 часа: След пожара на 14 юли във вилна зона Острицата община Бургас спешно внесе докладна записка, която ще даде зелена светлина за изграждане..
За всеки има нещо прекрасно, което го чака във времето. Ние ще изпреварим очакването и ще ви предложим време за релакс и сладки приказки в предаването „Ева в неделя“! Звукорежисьор е Иво Дежев, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите и гостите в предаването ни днес, което ще ви предложи някои от най – интересните срещи от началото на годината,..
Никой не може да се върне назад и да даде ново начало, но всички можем, започвайки от днес, да си осигурим различен край. Добро утро в сряда! В делника ви..
В първия час на предаването ще проследим някои от по-важните решения, които взеха общинските съветници на Бургас на днешното си заседание, а сред тях наем..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 31 ЮЛИ! Изпращаме юли с надежда за дъжд и прохлада, но това ще е само блокче лед в питието, защото е едва..