"Джуджето Джо" от Мая Ненкова

Всички знаем, че Дядо Коледа има много джуджета. Стотици, работливи джуджета, които очакват Коледа с нетърпение. Джуджето Джо, само че, беше малко мързеливо. Даже повече от малко. То намираше правенето на подаръци за безсмислено

-  Няма да се занимавам да вързвам панделки на подаръци, за да зарадвам тези деца. Те да си пишат писма колкото искат, но аз няма да направя нищо. Коледа е безсмислена и скучна! – казваше той и сърдито сядаше на мекото кресло.

Другите джуджета го гледаха с отвращение, а най-смелото Ру, се провикна заплашително:

-  Ако си вярно джудже на Дядо Коледа ще опаковаш 1000 подаръка.

-  Какво толкова намират тези деца в този старец, просто стар дебелак, който е толкова луд да мисли, че може да зарадва целият свят и Коледният дух да дойде, няма нищо да направи !

Всъщност Джо много почиташе Коледния дух, но ненавиждаше празника. Една снежна Коледа Джо реши да отиде да поговори с Дядо Коледа.

-  Дядо Коледа искам да те помоля да ме освободиш от задължението да бъда джудже – престорено учтиво каза той.

-  Ще те пусна Джо, както ти решиш. Но искам да запомниш, че ти си специален по твой начин. Да, може да си просто мързеливо джудже, но ти си уникален в друго…

-  Благодаря – каза със стържещ глас Джо.

-  Но, Джо може ли да знам какво ще правиш след като си тръгнеш?

-  Ще тръгна да търся Коледния дух! Ще направя Коледа празник, в който ще почитат само мен!

-  Ооо, няма нужда да търсиш Великият Коледен Дух! Невъзможно е, особено за теб!

Джо грубо му отвърна.

-  Подценявате ме.

На другият ден, Джо реши да претърси работилницата, защото знаеше, че Дядо коледа крие там нещо тайно, а той много искаше да го види, преди да си тръгне.

Тръгна по дългият коридор и видя вратичка изработена от злато, която не бе забелязал досега.

-  Какво пък е това ? – запита се той.

Той я открехна и ярка светлина го заслепи. Джо закри лицето си с ръце, а светлината отслабна. Джуджето затътри къси крачета към нещото, което привлече вниманието му. И то беше… КНИГА!

Това което всички джуджета мислеха, че е нещо велико, беше просто … книга. Джо я отвори и сякаш всичкото добро на света обгърна нежно сърцето му. Нещо кипеше в него толкова силно – да зарадва някой, да гледа безкрайно усмивките на децата…Той взе книгата и погледна в нея. Там видя дете обляно в сълзи, което седи и тъжно гледа към елхата, под която няма подаръци.

-  Дете без подарък! - досети се Джо.

Той взе един жълт багер, опакова го грижливо и реши да отлети с шейната на Дядо Коледа на всяка цена. Щом Джо остави подаръка и се върна на Северния полюс, почувства приятна топлота. Косата му се изруси, смръщените му вежди се изпънаха и две крила поникнаха послушно. Джо се погледна. Та той беше Коледния дух! Защото най-после бе изпълнен с любов и обич към децата. Хората и до днес слагат крилатият ангел на елхата си – Коледният Дух Джо.