Какви ще са политиките на новия Европейски парламент?

Снимка: Тhe European Parliament

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Предварителните резултати от изборите за Европейски парламент показват тенденция, която се наблюдава през последните години. Крайнодесните формации увеличават влиянието си, което най-вероятно ще се отрази и на бъдещите политики в Европа. За първи път победа отбеляза Австрийската крайнодясна Партия на свободата. В Германия консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз печели изборите за Европейски парламент, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" се нарежда на второ място. Във Франция президентът Еманюел Макрон обяви, че разпуска парламента. Причината е победата на крайнодясната формация „Национален сбор“ на Марин льо Пен, в която на предна линия излиза младият 28-годишен политик Жордан Бардела. Премиерът на Белгия Александър де Кро подаде оставка след поражението на неговата партия на изборите за Европейски парламент.

„Прогнозите преди изборите и много от анализите и коментарите на кампанията за европейските избори сочеха такива нагласи европейските избиратели. При всички положения резултатите, които имаме в тези държави, особено що се отнася до Германия и Франция , те ще преформатират може би формулата на управление вътре в Европейския парламент. Ново мнозинство ще е необходимо да се събере. Виждаме, че двете основни партии няма да имат такова, а ще се търси подкрепа от трета. Досега такава подкрепа се търсеше от „Зелените“, които на тези избори търпят по-скоро поражение“, коментира Яница Петкова, социолог от "Галъп интернешънъл болкан".

Според нея, резултатът от евроизборите се дължи на промяната в геополитическата обстановка. Тя посочи като пример войната в Украйна, конфликтът в Близкия Изток, икономическата криза, както и политическата нестабилност в много европейски държави. „Ако направим съпоставка, на миналите избори през 2019 г. вотът отиде към зелени партии и формации. Сега обаче вотът е раздвоен“, допълни социологът. Според нея, новите проблеми предизвикват нов тип несигурност и нов тип политически ориентации, които търсят стабилност.

През последните години управлението на част от страните в Европейския съюз премина от леви към десни политики. Пример за това е Финландия. В началото на тази година дясноцентристкият политик Александър Стуб беше избран за президент на страната, като на второ място остана бившият външен министър Пека Хависто от либералния "Съюз на зелените".

Резултатите показват, че ЕНП увеличават броя на своите депутати с 9 в бъдещия Европейски парламент. „На миналите европейски избори имахме обратната тенденция – тогава намаляваха. Имаме досега възможност за сформиране на коалиция с двете големи партии ЕНП, ПЕС и съответно се търси и трети партньор. Поне досега беше такава ситуацията . Сега обаче е съвсем различна и може би ще се ориентират към някаква по-дясна коалицията, т.е. ЕНП ще търси партньори в тази посока с новите партии. Част от тях обаче са радикални и ми се струва, че трудно ще бъде намерено такова решение, споразумение, баланс. Още не са излезли всички резултати, но нова ще е ситуацията в Европейския парламент и това ще промени политиките на Европа“, коментира Петкова.

От общо 720 депутати в бъдещия Европейски парламент, 17 ще са от България.