Потенциалът за иновации на Бургас е 10 пъти по-малък, отколкото на София

„Потенциалът на Бургас и региона за иновации е около 10 пъти по-малък от този на широкия икономически център около столицата, около три пъти и половина по-малък от този на широкия център около Пловдив и около два пъти и половина от този около Варна“, каза старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов в интервю за БНР Бургас.

Констатациите са на база данните от последния анализ на ИПИ за иновационния потенциал на 16-те големи икономически центъра в България.

„Бургас застава по-скоро на опашката на тази класация, като е на шесто място отзад напред“, посочи Николов.

Анализът беше публикуван в края на септември и оценява общините по 9 критерия, най-важните от които са свързани с образованието и научно-изследователската и развойната дейност. Авторите му се стремят да оценят способността на икономическите центрове да генерират иновации, да създават нови продукти и бизнес модели.

„Тази оценка за Бургас означава, че способността на региона да генерира наистина нови модели, откъсващи се фирми, които много бързо се налагат, създават нови пазари, изтласкват своите конкуренти, е доста ограничена“ – отбеляза Адриан Николов.

Прегледът на образованието в областта класира Бургас относително добре по отношение на дела на висшистите, но университетите му се ограничават с „произвеждането“ на бакалаври за пазара, без да се стремят към наука:

„Местните университети като че ли по-скоро застават по-назад: относително малко докторанти, малък брой научни статии. Като че ли по-скоро висшето образование в региона е фокусирано в бакалавърската степен, по-скоро в образователното, отколкото в науката. Относително малко са тук разходите за научна дейност, малко хора работят точно тези научни и изследователски професии и това обуславя и до голяма степен това класиране“, обясни Николов.

Малко са и регистрираните патенти и полезни модели от Бургас. По този показател той е зад Шумен и близо до Сливен. Нисък е делът и на високотехнологичния сектор в сравнение със София, Пловдив и Варна.

Всичко това не значи, че икономиката на Бургас е слаба, нито е знак за малко инвестиции, а за факта, че фокусът ѝ е другаде – уточни той.

„Фокусът е в туризма, преработващата промишленост, напоследък здравеопазването дърпа доста добре, но тези класически научни развойни и оттам иновационни процеси са доста по-слабо застъпени“, каза Адриан Николов.

Туризмът и търговията няма как да не са основна база за развитие на района, предвид природните му дадености и добрите пристанища, които правят Бургас естествена база за целия морски транспорт в страната – отбеляза Николов, но подчерта рисковете, които крие съсредоточаването на икономиката основно в туризма.

„Ние доста ясно видяхме по време на пандемията от COVID-19 какво се случва, когато една локална икономика се съсредоточава прекалено много вняколко сектора. Тогава туризмът имаше много сериозни проблеми, международната търговия също срещна неочаквани ограничения и в Бургас видяхме един много бърз спад на брутния вътрешен продукт – тук говорим за областта. Видяхме едно забавяне на бургаската икономика с години назад. На практика, тя се върна на своето ниво от 2014 – 2015 г. в момента, в който удари пандемията. Видяхме много бърз ръст на безработицата след затварянето на хотелите и ресторантите“, посочи той.

Затова и според Николов най-основната необходимост за региона е инвестирането в различни отрасли, а не в един, два:

„Диверсификацията на местната икономика като че ли е най-основната и належаща тема за развитието на региона. (…) Тези, които се занимават с планирането на региона, тези, чиято работа е да насочват до някаква степен икономиката на Бургас и околните общини, следва да мислят как да привличат инвеститори и бизнеси от други сектори“, посъветва икономистът.

Наред с привличането на високотехнологични фирми, може да се води политика и за привличането на аутсорсинг, както и на по-висок клас преработващи предприятия, „особено на фона на новините от последните месеци за затварянето на някои големи преработващи компании с ниска производителност, които ще освободят в близко бъдеще известен брой персонал“.

Интервюто може да чуете в прикачения звуков файл.