Канадците Handsome Furs, познати още като Дан Бокнър (китарист и вокалист на Wolf Parade) и Алексей Пери (негова половинка в живота и в музиката), ще закрият зимния цикъл на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз” в Sofia Live Club на 9 декември от 21.00 часа (с начален час на концерта 21.30). С двата си студийни албума Plague Park (2007) и Face Control (2009) Handsome Furs са сред най-успешните банди на сиатълския лейбъл Sub Pop Records, с чието име се свързват имената на Nirvana, Sonic Youth, No Age и други съвременни класици на „по-кривия саунд”. С музиката си Дан и Лекс създават свой собствен свят, в който има място за всичко – и за хардкор, и за инди-уейв, и за електронна импровизация, и за хорър-представления, и най-вече - за още и още въображение. Концертът им на „Аларма” е част от източноевропейското им турне, както и от цялостната концептуална вечер на програма „Христо Ботев” Indie Dark Horror Night, в която ще вземат участие още Davvid Project и The Barbarones. Дни преди концерта разговаряме с Дан по телефона… на доста сериозни теми.
Ами, дай да започнем с естественото преплитане на жанрове (и настроения - от лирично-меланхолично до ритащо) в музиката ви…
Handsome Furs е просто открита прожекция на това, което се случва в главите на двама ни. И двамата произхождаме от хардкор-сцената в Канада и макар музикално да сме се отдалечили от тази естетика, мисля, че все още сме доста свързани с идеите на хардкор-движението. Чувствам се крайно обезсърчен от безсъдържателността на голяма част от т.нар. „инди рок”, който се прави днес: Скъпоценната тъга и мировата скръб. Чувствителният, неразбран гений… Не мога да понасям подобни простотии. Предпочитам да слушам мръснишка, сексуално фрустрираща, крещяща музика… И смятам, че когато излезеш на сцената, от теб трябва да се лее пот… Когато ние свирим, се опитваме да вложим цялата си енергия в настоящия момент. Обичам да вършея на сцената. И мисля, че самото ми тяло си го иска. Не смятам, че мога да контролирам това чувство, тази енергия. А колкото до смесването на различни естетики… пънк-рокът може да бъде крайно педантичен и високото изкуство – крайно претенциозно, освен ако не задействаме чувството си за хумор – това е, според мен, начинът, който поне на нас двамата ни иде естествено.
В момента сте на турне в Източна Европа - не за първи път. Каква е основната разлика между дългите турнета в Канада и САЩ от една страна, и в Европа?
За да съм честен, ще кажа, че в Северна Америка печелим (малко) повече пари от концерти, но пък в Европа винаги се забавляваме повече. Много по-интересно ни е… Но и като говорим за Европа, винаги трябва да уточняваме коя част на Европа. Канада и САЩ за географските си размери имат своите гигантски, но пък моно-култури. Все повече уеднаквяващи се от година на година. Всяко колежанско градче по целия континент си има все същите комплекси от книжарница-кафене-магазин за дрехи втора употреба. И това ние наричаме „ъндърграунд”. Това е лявото. Голяма част от концертните ни турнета в Америка са пътуване, пътуване, седене в каравана, обследване и т.н. В (Северна) Америка, особено в средната й част, с удивление откривам една дословно повтаряща се, разпростряла се навсякъде из предградията структура на пласмента - Wall Mart, Pet Cetera, Best Buy - утопията на консуматора. Децентрализирана утопия, безполезна за всеки, който няма свое собствено превозно средство. Очарован съм да гледам как тези мъртви или умиращи търговски зони се превръщат в призрачни градове - сега, когато икономиката тотално се скапа. Тези повтарящи се пръстени около градовете подсилват идеята за моно-културата: милионен избор… между едни и същи неща. И това в страна, ужасяваща се от социализма!... Толкова за географията. Иначе концертите ни в Северна Америка като цяло са много добри, феновете ни обичат: танцуват, потят се и (да се надяваме) накрая си тръгват щастливи… В Европа разликата от страна до страна понякога е огромна. Имам си любими неща, любими места, любими градове в Европа, които съм запомнил именно поради тяхната индивидуалност. Харесва ми централизираният изглед на европейските столици и чувството, което тази централизираност поражда - че хората наистина живеят и работят в град… Освен това харесвам ситуацията, в която след два часа шофиране попадам на съвсем различно място - където хората говорят различен език и кухнята е различна. В Източна Европа обичам най-много енергията, неподправеността, дивотата на публиката на концерт.
Току-що се връщате от турне в Хонг Конг, Виетнам, Сингапур и цяла Югоизточна Азия. Кое беше най-странното ви изживяване там? И нека и да завършим по този начин - със странните и неочаквани места за свирене и концертни ситуации…
Обичам да свиря на всякакви, дори произволно избрани места… всякакви нестандартни пространства. Свирили сме на лодка във Франция, в денс клуб в Сеул, на открито в центъра на Детройт… Мисля, че най-странното място, където сме свирили, беше един ъндърграунд бар в Ханой, Виетнам. Още докато си подреждахме апаратурата, той бе наводнен. А когато започнахме да свирим, по-голямата част от публиката беше до глезените във вода. Някъде към 20-ата минута цялото озвучаване гръмна. После всички се напихме. Добър концерт беше!
Очаквайте продължението навръх 8 декември, когато Дан и Лекс ще ни гостуват в „Аларма” - точно 24 часа преди концерта в „София Лайв Клуб”.
сряда, 8 декемри от 21.30 часа
(Интервюто е публикувано и в „Една седмица в София”)
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето посещение в "Страната на изгряващото слънце" – специално място, в което преоткрива себе си: "Кацнахме по залез и първото, което видях от Япония, след седем години, беше залезът над Фуджи-сан и огрени..
Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се представят автори, започнали творческия си път като поети, но след това преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Този път гостува писател, чиято популярност се гради върху..
В редакция "Хумор и сатира" наистина обичаме да пътуваме, най-вече с въображението си, но и традиционно, например с влак. За нас и за всички като нас има кой да се погрижи, което може би е повод за радост. Чуйте информация за новото в придвижването с железниците у нас от 1 януари, а останалото слушайте всяка неделя след новините в 18 часа ...
"Формация "Артисти със сребро в косите" при САБ спретва на 19 декември артистична следобедна юбилейка, да си поюбилействаме, дето на 19 декември 1934 в 15 ч. се роди нашият човек Никола Петков – лице с образование, достижения в забавно-развлекателния сектор и нечакан имидж" – пише в симпатичната покана до "Артефир". Предаването представи преди време..
Днес, 17 декември, от 17,30 ч., в зала "Галерия" на Националния студентски дом - София е рециталът на лауреатите в десетото издание на Националния литературен конкурс на името на Георги Черняков – дългогодишен ментор на писателите студенти от някогашния литературен кабинет "Димчо Дебелянов". Ще бъде представен и сборникът "Гнездото. Том 2", включващ..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg