Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България в Рим

Разговор с Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим

10
Българския културен институт в Рим – домът на Борис Христов
Снимка: Надя Атанасова

На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още обучава български певци, но и дава възможност да откриеш България в Рим.


Костюми и масивни сандъци с метален обков, които свидетелстват за гастролите на Христов. Перуки, бради и аксесоари, които още носят уханието на сцената. Жезълът – този символ на властта, който изисква не само физическа мощ, но и максимална актьорска отдаденост. Внушителната библиотека на артиста енциклопедист, съхраняваща партитурите, които някога сам Борис Христов е искал от българските композитори, за да ги изпълнява и да бъде "посланик на българската песен". Всичко това разказва една история за музика, любов и уважение към живота, за обич към България. История, в която всеки може да навлезе – трябва само да се отърси от сивотата, ежедневието и битката за власт и да се остави на изкуството. А то извира от всеки ъгъл на Българския културен институт в Рим, който пази духа на Борис Христов. Легендата говори, че и до ден днешен неговата стая прах не я лови.

Едно пътуване до Рим отведе "Какво се случва" до историята на световноизвестния оперен певец и неговото наследство.

Какво е значел домът на улица "Мадона ди Кампильо" за Борис Христов? Продължава ли той да бъде дом на българската култура и какво му вдъхва живот днес?

Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим, отговаря на тези въпроси.

Пианистът, чийто път се преплита с този на института, години наред акомпанира на Гена Димитрова, преди да застане начело на БКИ-РИМ. Оперната ни прима най-чистосърдечно му казва, че много хубаво свири, но нищо не разбира от опера. 25 години по-късно, вече като директор на института, бившият секретар на българското посолство в италианската столица и корепетитор в академия "Санта Чечилия" осъзнава, че тя е имало право.

Надя Атанасова, Таня Димова и Илия Лозанов
От 2024 година насам Илия Лозанов дотолкова се е потопил в атмосферата на някогашния дом на Борис Христов, в света на операта и в стремежа да популяризира българската култура и изкуство, че разбира какво са значели онези думи. Операта изкисква отдаденост до живот, каквато Борис Христов е притежавал. Домът му, освен поддръжка, изисква и любов, каквато Илия Лозанов и екипът му не спират да дават. Изисква и живец – този на младите студенти, които участват в Майсторските класове на най-големите имена в световната класическа музика.

Повече за това каква е съдбата на Българския културен институт в Рим и как той съхранява наследството на Борис Христов чуйте в звуковия файл.

Снимки: Надя Атанасова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Покана за събитието

Филм по разказ на Алек Попов

В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..

публикувано на 25.10.25 в 16:20
Нела Рачевиц – директор на музея, и кураторът на изложбата Красимир Илиев

100 години от рождението на Борис Димовски

На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..

публикувано на 25.10.25 в 15:25
Достена Лаверн

Достена Лаверн: Картините са сгъстено време

Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..

публикувано на 25.10.25 в 14:44

Борис Димовски – 100 години от рождението

С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..

публикувано на 25.10.25 в 13:05

На фокус: Полша – Разговор за полския литературен репортаж

Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие. Писателските умения на автора са задължителни, но без да си измисля и съчинява, а трябва да се придържа към фактите. Разбира се, границите не бива да се преминават, но всичко зависи от майсторското перо на..

публикувано на 25.10.25 в 10:55