България в Рим

На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още обучава български певци, но и дава възможност да откриеш България в Рим.

Костюми и масивни сандъци с метален обков, които свидетелстват за гастролите на Христов. Перуки, бради и аксесоари, които още носят уханието на сцената. Жезълът – този символ на властта, който изисква не само физическа мощ, но и максимална актьорска отдаденост. Внушителната библиотека на артиста енциклопедист, съхраняваща партитурите, които някога сам Борис Христов е искал от българските композитори, за да ги изпълнява и да бъде "посланик на българската песен". Всичко това разказва една история за музика, любов и уважение към живота, за обич към България. История, в която всеки може да навлезе – трябва само да се отърси от сивотата, ежедневието и битката за власт и да се остави на изкуството. А то извира от всеки ъгъл на Българския културен институт в Рим, който пази духа на Борис Христов. Легендата говори, че и до ден днешен неговата стая прах не я лови.

Едно пътуване до Рим отведе "Какво се случва" до историята на световноизвестния оперен певец и неговото наследство.

Какво е значел домът на улица "Мадона ди Кампильо" за Борис Христов? Продължава ли той да бъде дом на българската култура и какво му вдъхва живот днес?

Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим, отговаря на тези въпроси.

Пианистът, чийто път се преплита с този на института, години наред акомпанира на Гена Димитрова, преди да застане начело на БКИ-РИМ. Оперната ни прима най-чистосърдечно му казва, че много хубаво свири, но нищо не разбира от опера. 25 години по-късно, вече като директор на института, бившият секретар на българското посолство в италианската столица и корепетитор в академия "Санта Чечилия" осъзнава, че тя е имало право.

От 2024 година насам Илия Лозанов дотолкова се е потопил в атмосферата на някогашния дом на Борис Христов, в света на операта и в стремежа да популяризира българската култура и изкуство, че разбира какво са значели онези думи. Операта изкисква отдаденост до живот, каквато Борис Христов е притежавал. Домът му, освен поддръжка, изисква и любов, каквато Илия Лозанов и екипът му не спират да дават. Изисква и живец – този на младите студенти, които участват в Майсторските класове на най-големите имена в световната класическа музика.

Повече за това каква е съдбата на Българския културен институт в Рим и как той съхранява наследството на Борис Христов чуйте в звуковия файл.

Снимки: Надя Атанасова