Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Румяна Коцева оглавява класацията за български песни „7 в 11” на програма „Христо Ботев” на БНР с най-новата си песен „Нашенска песен”

Румяна Коцева в студиото на програма „Христо Ботев” на БНР (24 януари 2012 г.)
Снимка: Здравко Петров

Името на Румяна Коцева е популярно с многобройните си изпълнителски и творчески прояви, които започват в средата на 80-те години. Още тогава, когато слушах нейните песни по радиото, с увереност смятах, че Руми е от онова ново попълнение певици в българската музика, което притежава харизматично сценично присъствие и  изключително красив, многообагрен, плътно наситен и изравнен в целия диапазон глас. Тази моя увереност и днес остава същата, като доказателство за това е непрекъснатият й стремеж към актуалност и певческо усъвършенстване, което откриваме и в най-новата й „Нашенска песен”, композиция на Чавдар Коцев и Михаил Белчев, записана съвместно с народната певица Христина Ботева, спечелила слушателския вот в седмичната класация на програма „Христо Ботев” на БНР „7 в 11”.
Румяна Коцева започва своята кариера в група „Формула”, с която съвместно за около пет години с успех работи в скандинавските страни. Преди да запише първата си песен от български автор - „Кой си ти” (1985 г.), композиция на Румен Бояджиев и Живко Колев, и Руми е сред онези наши певци, които решават да експериментират още в самото начало с чужди песни: „Розата” (1984 г.), български текст Димитър Точев, „За някой друг” (1985 г.), български текст Живко Колев и „Ако не съм звезда” (1985 г.), български текст Милчо Спасов. Първото й участие на международен конкурс е през 1987 г., където на фестивала в Полша,

Румяна Коцева на фестивала Сопот, Полша (1987 г.)

© Снимка: личен архив

Сопот, тя представя България и става лауреат. В края на същата година печели и изключително трудния конкурс за певци в Ансамбъла на строителните войски, в който повече от 15 години е солистка. По същото време излиза и нейната първата дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон”, озаглавена „Водопад”, записана с помощта на Румен Бояджиев и „ФСБ”.
Повече от 25 години Румяна Коцева има активно сценично присъствие както у нас, така и в чужбина. Осъществила е безбройни турнета по света, представила е многократно страната ни в десетки международни певчески конкурси, записала е стотици песни за БНР, „Балкантон” и други звукозаписни компании, голяма част от които издадени на грамофонни плочи, касетки и компактдискове. Сред имената на композиторите, с които певицата работи през годините са: Румен Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Мария Ганева, Зорница Попова, Чавдар Коцев, Митко Щерев, Александър Савелиев, Тодор Филков, Валентин Пензов, Асен Драгнев, Борис Чакъров, Деян Неделчев и други, а песните, които счита за своя „запазена марка” са „Водопад” (1987 г.) - музика Румен Бояджиев”, текст Бончо Василев, „Непознат” (1987 г.) - музика Мария Ганева, текст Петър Анастасов, „Летен дъжд” (1987 г.) - музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, „Открито море” (1987 г.) - музика Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова, „Милиони мигове” (1989 г.) - музика Митко Щерев, текст Александър Петров, „Моят принц” (1995 г.) - музика Стефан Димитров, текст Живко Колев.
Потърсим ли да разкрием основни характерни черти в изпълнителския натюрел на певицата Румяна Коцева, може би на първо място се откроява мащабността на нейното вокално и сценично умение. Пластичност на вокалната фраза, стилова принадлежност и възможност да изживява по неин неповторим начин песенното поетично послание, са съвкупности от качества, с които Румяна Коцева винаги е впечатлявала публиката и музикалната критика. Хубавото е, че можещите певци от онова „златно поколение” на 80-те години продължават да напомнят за себе си и днес.
В албумите „Мистично” и особено във „Вечните коледни песни”, в който са включени десет от най-известните световни коледни песни, оркестрирани от Румен Бояджиев-син, за голям симфоничен оркестър, Руми за пореден път ни убеждава, че песни и изпълнители не се делят на стари и нови, а на хубави и лоши, можещи и неможещи.

По публикацията работи: Здравко Петров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Денят, в който музиката умря

На днешния ден се навършват 66 години от гибелта на рок легендите Бъди Холи, Биг Бопър и Ричи Валенсуела . Самолетът им се разбива в Айова, по време на турне. На мястото на катастрофата и в родните им градове всяка година се организират възпоменателни събития. Този ден е наречен от феновете на рокендрола "Денят, в който музиката умря". Бъди Холи,..

публикувано на 03.02.25 в 14:43

Мартина Табакова: Винаги гледам на живота от положителната страна

Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..

публикувано на 03.02.25 в 07:55

Лоран Пейи със стилна версия на "Перикола" от Офенбах на сцената в Лиеж

По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..

публикувано на 02.02.25 в 08:05

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50