Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Танцът през вековете”: Бароковият танц

Схема на бароков танц от 17 в.
Снимка: Архив
Танцът в бароковата епоха изразява характер, митология, философия и политика. Съществува разграничение на народни и бални танци, но едни и същи хора изпълняват и двата вида и то за собствено развлечение или представят спектакъл на зрителите сред знатните кръгове. Самият крал танцува на сцената заедно с други благородници, но ролите им са съобразени със социалния им ранг. Това е най-показателно за Франция и времето на Луи ХІV, Кралят-слънце. В балетните сцени той се показва ту като победител във войната, ту като добрия баща на народа. Особено важно е да се спомене, че всяко едно движение на тялото е режисирано – включително позицията на ръцете и на пръстите е важна част от бароковата хореография.
Всеки танц има своя характер или афект и се използва в подходящите моменти. Тялото на танцуващия е използвано по различен от познатия ни днес начин. Когато се играе сериозен танц задължително се носи корсет или кираса (част от нагръдните доспехи). Но подобен костюм не позволява много на корпуса да се движи. Ако се представя танц-гротеска, вече няма корсет и се позволява всичко, което е удобно за танцьора. Така на практика се дава шанс за проява на всевъзможни екзотични фигури за барокова Европа – маври, турци, китайци, дори абстрактни герои или предмети. Характерно гротескно мислене е да се изобрази треперене или подскачане на един крак. Оттук по-късно се развиват новаторските идеи в балета, свързани с подскоците и техниката на пируетите. Например пируетът се е изпълнявал на два крака, а на един, както днес ни е познат, в бароковата епоха е смятан за фигура с гротескно съдържание.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37

Бисерка Йовчева: Медиите да не отразяват моя успех – той не е важен, а успехът на децата!

Каквито и думи да цитирам от разговора ни с д-р Бисерка Йовчева – все ще са подходящи за заглавие. За тези, на които името е познато, но не се сещат откъде, ще напомня. Тя стана известна като "жената, която пусна влака", след като се обади на премиера Дянков, че стотина ученици от Шумен и Търговище мръзнат мокри и гладни на Централната софийска гара...

публикувано на 30.10.24 в 14:30