Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени произведения, като целта е специализантите да усвоят методики за финансова и застрахователна оценка на артефактите. Програмата е под ръководството на доц. д-р Катя Михайлова от катедра "Икономическа социология" към УНСС.
"Записаха се девет специализанти, които успешно завършиха програмата. По-интересното е, че сред специализантите, тъй като условието е да са със завършено висше образование, та сред тях имаме финансисти, медик-психиатър, юристи, социолози и политолози. Очакванията им бяха да придобият нови умения и да станат по-близки с най-красивото, което България има след природата, онова, което е създадено от човешкия дух. Обучението не се провеждаше само в Института за следдипломна квалификация, а и в различни музеи в страната и тези в столицата. Последната ни практика бе в гръцкия град Филипи.
Очакването бе култура – получи се по-висока степен на образование – получи се, защото преподавателите са с много високи квалификации по дисциплините, които преподават. Преподавателят Юлиян Райчев – изкуствовед; един от най-добрите специалисти по модели за управление на културното наследство – доц. Щерю Ножаров; единствената специализирала артзастраховане доц. доктор Ирена Маркова; доц. Нина Дебрюне, която се занимава с пазар и търговия на културни и художествени ценности; доц. Георги Авдеев от БАН, който се занимава с технологична експертиза.
В курса имаше култура и високо ниво на образование и много духовност" Това споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова.
Първите книги по експертиза и оценка на културни и художествени ценности ще бъдат преводни и ще са дело на инициатора на програмата проф. Димитър Иванов, допълва тя.
"В тази следдипломна квалификация се включих като едно предизвикатество към себе си. Реално получих много повече от очакваното, защото това бе път, изминат от КОД (Култура, образование и духовност). Ние направихме наука и всеки един от курсистите допринесе за развитието на тази процесна иновация. При мен се получи едно професионално завъртане на 180 градуса. Напуснах сектор "Финанси" и стартирах собствена стопанска инициатива в сектор "Култура".
В курса стигнах до много дисертационни трудове, които досега са били известни на ограничен кръг хора. С д-р Райчев това, което стартираме и се надяваме да бъде иновативно, не само тези дисертационни трудове и на различни други негови колеги – да станат достъпни до по-широка аудитория, защото има наистина жажда за култура.
Културата е различно измерима и може да влезе в домовете на хората. Това, което виждаме, е, че тази следдипломна квалификация има голям потенциал на национално ниво", разказва в ефира Теменужка Николова, финансист и икономист по образование.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Катя Михайлова и Теменужка Николова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
