Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съвременните амазонки на археологията

Доц. д-р Кръстина Панайотова на Кула № 3 от крепостната стена на полуостров Урдовиза, Китен, 2012 г.
Снимка: личен архив
Те винаги имат готов куфар за път. Прибират се у дома за Коледа. Тръгват отново, щом отмине 14 февруари. За другите – това е Трифон Зарезан или Св. Валентин… За тях е Денят на археолога. Събират се на празник. И между годишните отчети на отминалия сезон чертаят планове за идващото археологическо лято. Ако температурите позволят, то започва още от февруари. Работата на терен винаги е много, като надеждите за нови открития. „Каква романтика!” – възкликват непознати, щом чуят: жена археолог. Всъщност има само археолог. В тази професия са редом с мъжете в студ, виелици, в адска жега. Това е реалността: разкопки на крепости, могили, напоследък – ударна работа, заради строежа на нови магистрали…

© Снимка: личен архив

Светилище на Деметра и Персефона (6-3 в.пр.Хр.) и базилика (11-12 век) на нос Скамни, Созопол, 2011 г.
Колко са жените археолози у нас? Не се опитвайте да ги изброите. Само в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН за 2012 г. в секция „Антична археология” са проучвани 77 обекта, а ръководители на 35 от тях са жени. Има още секции: „Праистория”, „Тракийска археология”, „Средновековна археология”. И не говорим само за жените ръководители… На студентските скамейки продължават да се подготвят бъдещите археолози, сред тях – още представителки на нежния пол.
Колко ли струва на съвременните амазонки в археологията цената на тези тихи битки с времето? Времето, което ще разтварят на пластове, ще го пътуват в сънищата, в делник, в мечтите… За да ни станат по-ясни миналото и по-интересни пътешествията в историята…
В предаването „А сега накъде” – на 8 март 2013 г. гостува доц. д-р Кръстина Панайотова, ръководител на секция „Антична археология” в НАИМ при БАН.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Една почти Божествена градина

Така определят Университетската ботаническа градина в Балчик Росен Мирчев и Асен Масларски. Водещите на "И рибар съм, и ловец съм" бяха поканени да гостуват там, за да се включат в празненствата по повод 70-годишнината на този паметник на културата и защитена местност по Закона за защитените територии, а наред с това и един от 100-те национални..

публикувано на 04.08.25 в 08:40

Астробиологията е наука на бъдещето

Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за  живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..

публикувано на 03.08.25 в 09:05
Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велес

Добре дошли във Велес

Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..

публикувано на 02.08.25 в 13:13

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40

Загадъчните древни българи

Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..

публикувано на 31.07.25 в 10:35