Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и вероятността във Вселената да възникне и просъществува живот.
Това е и нейна главна цел от основаването ѝ като самостоятелна наука през 60-те години на ХХ век. Като основоположник на астробиологията се приема големият американски учен Карл Сейгън. Благодарение на неговите работи, астробиологията се утвърждава в научния свят. Друг утвърден учен с интереси в астробиологията е Йосиф Шкловски.
Петър Ефтимов е главен асистент в Биологическия факултет на Софийския университет и съръководител на новата МП Астробиология към СУ "Св. Климент Охридски".
"Астробиологията е с много дълго и сложно определение, тъй като е място, където се пресичат над 114 научни дисциплини, но моето лично определение е едно пътуване през времето и пространството в търсене на живота. Търсенето на живот в Космоса е една от областите на астробиологията. Тъй като тази наука изучава произхода на живота, неговото разпространение и бъдеще.
Къде в Космоса може да има живот? Първо, трябва да отговорим на въпроса какъв живот търсим? Ако търсим живот, който можем да познаем, трябва да се ориентираме към така наречените "зони на обитаемост" на Вселената. Всяка галактика има такива зони на обитаемост, които не трябва да са много близко до галактическия център, но не трябва и да са много отдалечени.
Когато стигнем до звездите, гледаме околността на звездата и ни интересува една единица, наречена "поток". Това е потокът енергия, който идва от светлината и достига до планетите, които я обитават, защото съвременното разбиране е, че много рядко се срещат звезди без планетна система.
Разбирането е такова, че до тези планети трябва да достига такъв поток енергия, който да осигурява такова количество вода в течно агрегатно състояние. Можем да кажем, че животът такъв, какъвто го познаваме, има нужда от вода. Една от основните теми, с които се занимава астробиологията, е именно какви условия са необходими, за да възникне живот.
Интересното е, че на метеорити вече са изолирани базите на аминокиселината, също и аминокиселините, от които са съставени и нашите белтъци, т.е. съединения, които са много сложни, и на тези места, каквито са метеоритите, не би трябвало да има живот. Това доказва, че условията за възникването на живот са доста разпространени, дори в рамките на нашата Слънчева система", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Петър Ефтимов.
Към момента зоната за наличието на живот се покрива в три планети – Марс, Земя и Венера, допълва той. Не може, според него, да се правят планове за бъдещето на нашия вид, защото науката се развива много бързо. Ученият е сигурен, че усилията на хората няма да се ограничат само с изграждането на орбитална станция на Луната, нито с с изследователска база на тази планета, може да се очаква и изследоватеска мисия на Марс, но има и много трудности.
От 2024 година СУ "Св. Климент Охридски " предлага магистърска програма – астробиология. Едни от най-интересните открития в астробиологията предстоят и има реални възможности за кариерно развитие както у нас, така и в чужбина. Предстои и възраждането на Космическата програма на България, което предстои да се случи и ще изисква много кадри, категоричен е Петър Ефтимов.
Целия разговор на Ани Костова с Петър Ефтимов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Pixabay и БНР
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
