Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мерилин Хорн: Има роли, които мога да представя само аз…

Мерилин Хорн

Наричат Мерилин Хорн кралица на италианското bel canto. Абсолютен вокален феномен. Единствената певица, която може да се справи с предизвикателствата в оперите на Росини, така както авторът изисква.
Според сп. „Опера нюз” Хорн възражда росиниевото музикално наследство през 60-те и 70-те години. В невиждан триумф се превръща участието на мецосопраното в „Танкред” (меломаните помнят всеобщия възторг след премиерата в Рим през 1978), а също в „Семирамида”, „Обсадата  на Коринт”, „Пепеляшка”, „Севилският бръснар”… Казват, че това е единствената съвременна певица, която разкрива и усвоява тайните на техническото съвършенство на своите легендарни предшественици.
А Мерилин Хрон признава чистосърдечно: „Росини е голямата ми любов! Не защото гласът ми подхожда повече за неговите опери, отколкото за тези на Верди. Става дума за нещо по-дълбоко и обвързващо. Знам ли, вероятно като характери сме по-близки… Впрочем винаги всичко съм пяла. Гласът ми се разпростира на три октави. В началото ме ангажираха за сопранови партии. Сетне минах в по-ниския регистър. Всички  ме познават като росиниева певица, но аз имам своите върхове и в творби от Моцарт и Верди, Пучини и Бизе, Вивалди и Хендел…”
Мерилин Хорн  бе неотразима и в първата постановка на „Риналдо” в МЕТ през 1984 г. - театърът, в който повече от четвърт век се наслаждават на изумителните превъплащения на легендарната певица.
Пътят й започва на 16 януари 1934 г. в бедно ранчо в Брадфорд, Пенсилвания.
Бушувала снежна буря, а Мерилин съзира в това поличба за житейските бури и превратности, които я очакват. САЩ са в плен на икономическа криза. Гладът е повсеместен, а многолюдното семейство на Брайън Хорн изнемогва. Когато Мерилин става на четири пеят заедно с баща си на приеми и сватби. Десетина години по-късно семейство Хорн заминават за Лос Анджелис, където бъдещата оперна звезда учи в два факултета на тамошния университет - философия и музика. Става прочута за една нощ. Но не в театъра, а като „озвучава” холивудската актриса Дороти Дендридж във филма „Кармен Джоунс” с участието на Хари Белафонте. Това се случва през 1954. „Разбрах, че ако искам да стана голяма певица, а не да търся евтина слава, трябва да отида в Италия”, пише в автобиографичната си книга „Моят живот” Мерилин Хорн. Уви, в родината на Верди и Росини я очаква разочарование. Реномираните театри не се интересуват от младата американка. Работят според обичайната практика с утвърдени имена.
Мерилин Хорн се насочва към Германия с надежда за изява в по-малки театри. Така се озовала в Гелзенкирхен, където й предлагат участие в спектакли на „Бохеми”, „Симоне Бокенегра”, „Момичето от Запад”, „Хофманови разкази”…С уточнението, че през този период Хорн трупа опит и слава като сопрано. Идва и ролята на Мария във „Воцек” на Албан Берг, с която дебютира и отвъд океана в Сан Франциско през 1960.
Според признанието на Мерилин тази роля никак не я вдъхновила, но по ирония на съдбата тъкмо тя й отваря пътя към големите театри. Това е времето, когато Игор Стравински забелязва изключителните вокални и артистични  качества на младата певица. Кани я на фестивала във Венеция, а сетне и в Залцбург. В неговия „Едип цар” Хорн за първи път прекрачва прага на Миланската скала…В средата на 60-те години едно събитие коренно променя артистичното амплоа на американската певица. Очаква дете и отказва участие в концертно изпълнение на „Лукреция Борджия”. Мерилин Хорн е сред публиката, изпълнила докрай Карнеги хол. Бурно аплодира никому неизвестната Монсерат Кабайе. Това е звездната нощ за испанското сопрано и нощ за …размисъл за Мерилин. Оттук нататък хвърля всичките си сили в мецосопрановия репертоар.
„Рядко срещан красив, богато оцветен глас в ниския регистър! Като добавим металния блясък, умопомрачителни колоратури и феноменален диапазон се получава нещо наистина специално”, удивляват се маститите критици. За Мерилин Хорн рулетката се завърта на възможно най-високите обороти. Надпреварват се да я канят в престижните световни театри. Певицата със завидно търпение гради нов репертоар. „Винаги съм изпитвала инстинктивно недоверие към стремително развиващата се кариера. Виждала съм много „звезди”, от които скоро няма и следа. Професията на оперния артист е невероятно трудна. Ако не притежаваш необходимата подготовка и характер, неминуемо ще се изгубиш по пътя…Никога не съм бързала. Вярвах, че ще пея най-малко до 60!”, пророчески думи на световната прима, която тъкмо на 60 години каза сбогом на своята публика от сцената на Ковънт Гардън. Откровенията на Мерилин Хорн откриваме в книгата й „Песента продължава”, публикувана през 2004 година.  
Изабела е една от любимите роли на Мерилин Хорн. Опиянява я жизнеността и типично женското лукавство на нейната героиня. През 1973 г. Жан-Пиер Понел поставя „Италианката в Алжир” в МЕТ. От страниците на „Ню Йорк Таймс” я обявяват за вулгарна. За Мерилин Хорн обаче това вероятно е най- впечатляващият триумф  на сцената, според собствените й думи. „Хрумна ми безумната идея да се появя пред публиката в гръб. Едва след като изпях няколко фрази, започнах лекичко да се завъртам. Очаквах освирквания, но на дошлите в театъра това се хареса. Разбрах, че този ефект ми помага, а не пречи…Обичам предизвикателствата, нестандартните режисьорски решения. Стига обаче да не прекрачват прага на добрия вкус”, категорична е Мерилин Хорн. На МЕТ знаменитата певица посвещава повече от 25 години от звездната си кариера. Дебютът: в „Норма” през 1970. Тогава е на 36 години. Мерилин Хорн има над 180 роли в емблематични постановки на „Танкред”, „Семирамида”, „Севилският бръснар”, „Пепеляшка”, „Риналдо”, „Аида”, „Фалстаф”, „Пелеас и Мелизанда”, „Самсон и Далила” и разбира си „Кармен.”
Питат певицата за капризите на една примадона. Отговорът на Хорн: „Не бих казала, че съм капризна, ако става дума за глезотии. Но се разправям с диригентите, които ме лишават от каденцата на дадена ария. Това е много важен момент за мен. В каденцата изпъкват вокалните възможности на певеца, а съответства и на традициите. Много задълбочено изучавам нотния текст. До най-малките подробности, които отличават почерка на даден автор. Има диригенти обаче, които пренебрегват оригинала. Тогава открито негодувам или …се затварям в хотелската стая. Веднъж в Италия пет дни не се появих на репетиции… Маестрото видя, че с мен няма да излезе на глава и дори ми се извини…”
В началото на 60-те години съдбата събира на сцената две певици от най-висш ранг: Мерилин Хорн и Джоун  Съдърланд. Първата им съвместна изява е в „Беатриче ди Тенда” на Белини. Следват „Семирамида”, „Танкред” и разбира се  „Норма” в МЕТ през 1970 - дебют на Мерилин Хорн на прочутата сцена. Нестихващи овации и хвалебствени критики съпътстват изявите на дуото Хорн-Съдърланд. Идеално пасват гласовете им: кристалният тембър на Джоун и дълбокият наситен с медни отблясъци глас на Мерилин. Имат десетки съвместни изяви на най-престижните европейски и американски сцени, както и ценни записи осъществени под палката на Ричард Бониндж. Впрочем има един любопитен факт в кариерата на Мерилин Хорн. Специфичтият й глас я прави идеална за т.нар. „роли в панталони”. Дори й лепнали прозвището „генерал Хорн”. Съществуват различни  анекдоти за срещата на Мерилин с първия й съпруг диригента Хенри Люис. Вперил поглед в партитурата, Люис промърморил: „Колко интересен нов тенор се е появил…”
А Мерилин Хорн уточнява: „Не горя от желание да нашепвам любовни признания на свои колежки. Много трудно е да се потопя в психологията на подобни герои. Но уви, такава е съдбата ми на оперната сцена...”
Често питат певицата за баснословните й хонорари. Обяснява спокойно и търпеливо: „Не аз определям размера на възнаграждението, а музикалният пазар. Обусловено е от вокалните ми възможности. От специфичните проблеми в нотния текст и режисьорски решения. Не забравяйте, че има роли, които мога да представя само аз”, твърди Мерилин Хорн пред сп.
„Опера нюз”. Колегите й с охота разказват, че прочутото мецосопрано рядко е в лошо настроение. Тъмните й очи, издължени и необикновено подвижни, почти винаги се усмихват. Хорн работи едва ли не 24 часа в денонощието. Обожава италианската кухня, а за диети - не иска и да чуе.
Колкото до най-прекрасния ден, не се замисля и за миг: „И най-умопомрачителните триумфи не могат да се мерят с деня, в който дъщеря ми Анджела се появи на бял свят…”

В съботната вечер ще слушате „Семирамида” - опера  от Джоакино Росини. Запис за фирмата „Дека” от 1966 година.  
С участието на: Джоун Съдърланд, Мерилин Хорн, Жозеф Руло, Джон Серж, Патриша Кларк, Спиро Малас, Лесли Фейзън, Майкъл Лагдън, Амброзиански оперен хор и Лондонски симфоничен оркестър.
На диригентския пулт - Ричард Бониндж.

Съдържание на операта

събота, 18 януари от 20.00 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Банско посреща джаз импровизациите на Ангел Демирев

Музикалният редактор Албена Велева се включи по телефон от Банско, за да сподели впечатления и да очертае акцентите в програмата на джаз фестивала, който ще продължи до 10 август. По думите ѝ, днес е осмият ден от събитието, което събира любители на джаза от цялата страна и предлага богата палитра от стилове и изпълнители. Велева разказа, че..

обновено на 08.08.25 в 12:08
Стоян Янкулов-Стунджи, Мирослав Иванов, Калоян Куманов

"Какво се случва" на Банско джаз фестивал, 2025

За първи път в историята си и за всеобща радост, тази година Банско джаз фестивал продължава 10 дни. В 28-oто му издание от 1 до 10 август участват близо 200 български и световни джаз изпълнители, включително от САЩ, Япония, Канада, Франция и Швеция. Джаз академията на фестивала вече носи името на Милчо Левиев. В града звучи музика от три..

публикувано на 08.08.25 в 09:12

Виртуози на вокалната джаз хармония – New York Voices на Банско джаз фестивал

Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са имали досега среща с българската публика, а сега са част от пъстрата програма на фестивала. Такива са, например, Nils Landgren, Catherine Russell, Anat Cohen и John Beasley (като лидер на трио),..

публикувано на 06.08.25 в 16:05

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15