Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката.
Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И Чешката – с хор. "Фендер Стратокастър". Ферари. Ейприл. София, 2025 година. Пръстът на съдбата е свързал по невероятен начин тези хора, места и събития, за да ни срещне на живо с китарния бог, написал със златни букви Библията на неокласическия хеви метъл. Повелителят на струната нарича своята музика просто... барок-ен-рол. И не крие: "Всеки може да свири на китара като мен, има стотици китаристи. Но аз бях първият!"
Ерик Клептън носи прякора "Слоухенд" заради характерния си стил на свирене. В този смисъл на Ингви Малмстийн би трябвало да му лепнат определение от типа "Светкавичните пръсти" или пък "Мълниеносната ръка". Неговата запазена марка – безумни сола и рифове, по-бързи от скоростта на светлината – е най-виртуозният и отличителен китарен подход в цялата история на хард рока. "Легендарен" е думата, която ми се върти в главата винаги, когато чуя някой да споменава виртуозния рокаджия. Толкова емоционално съм свързан с неговата музика, че често съм си мислил дали въобще съществува такова нещо като човекът Ингви Малмстийн или това апасионато за епик рока не е някакво мистично божествено откровение, дошло от небесата.
Знаменитият швед – един от най-великите китаристи на всички времена, нареден от Time Magazine под №9 в списъка с най-добрите изпълнители на електрическа китара – ще опъне жица в столичния клуб Joy Station на 10 август. Той ще изнесе знаков концерт, отбелязващ четири десетилетия революционно влияние върху рока, метъла и света на инструменталната музика. Викингът пристига със своята група, за да ни разходи из най-доброто от своите 21 студийни албума.
Във времето, когато Стийв Вай ни отведе в света на виртуалното, сиатълските групи наложиха "трихармоничните" си песнички, а Ричи Блекмор подхвана келтския фолклор, обстрелвайки с комплекси "дълбоковиолетовото" си минало, Малмстийн продължава да изглежда като артефакт – съхранил илюзиите на металния рок и поел по пътя на неокласиката. Едва ли някой днес може да очаква нещо извънредно неочаквано от бързопръстия бог на китарата. Той все така плете ситна и наситена благородна плащеница от фентъзи хард-енд-хеви, позната вече десетилетия от музиката на "Дийп Пърпъл", "Рейнбоу", Дио. И от неговата собствена, разбира се, преминала славно през групите Steeler, Alcatrazz и Rising Force.
Да, от смъртта на Джими Хендрикс изтече вече пето десетилетие, а епохални рок китаристи, които никакви субективни оценки или пристрастия не могат да игнорират, е имало, има и ще има. Гениалният шведски виртуоз обаче съчета в себе си най-доброто от класическото наследство на Бах, Вивалди, Паганини и Бетовен, създаде цяла ера и очерта границите и перспективите на китарната техника през 80-те с албумите Rising Force, Marching Out, Trilogy и Odyssey. Баща на цяла генерация талантливи и отдавна посребрени момчета, които всички наричат "постингвисти".
Последният албум на аксмена – Parabellum – предлага вероятно най-суровия и агресивен материал на маестрото от Facing The Animal насам и е категоричен отговор на въпроса защо в света на китарните имитации има само един оригинал! Този път обаче струнният изрод не се размазва с приятели пред микрофона, а сам се справя с вокалите и загърбва традицията да "отмъква" певци, открити за широката публика от Ричи Блекмор.
През годините той е работил с десетки титанични инструменталисти и вокалисти, между които Джо Сатриани, Стив Вай, Ал ди Меола, Зак Уайлд, Дерек Шириниън, Джеф Скот Сото, Дъги Уайт, Тим "Рипър" Оуенс и Джо Лин Търнър, който миналия век обясняваше, че гениалността на Ингви граничи с лудост и е вероятно някой ден той да отреже едното си ухо.
Ингви Малмстийн знае как да се забавлява – себе си и нас. Докато повечето му колеги са скучни академични кадри, посветили живота си на мисията да бъдат суперинструменталисти и нищо повече, този човек е в центъра на гигантско шоу, каквото понякога цели групи не могат да сътворят. Той е един от героите на ерата на рока, която превърна електрическата китара в равностоен на гласа инструмент, чиято техника придоби нови насоки – бързина и трикове като използване на похвати от неструнните инструменти. Те станаха критерии за виртуозитет.
"Рокът, който идва от студа" – така нарече звученето на шведа един журналист от британския рок седмичник Melody Maker още в началото на 80-те. И за да предупреди за опасността, която заплашва английските музиканти – до онзи момент равнопоставени господари заедно с американските в световните класации – той иронично завърши статията си, напомняйки за филма "Подготвя се нашествие на извънземните". Шегуваше се, но не много, преди в тоалетните на холивудските клубове да се появи надписът: "Ингви е божество".
За повечето западни страни рокът и до днес си е вносна стока, но никой освен Швеция от Стария континент – с изключение на Албиона, разбира се – не успя да наложи своята музика така, както направиха това скандинавските музикални стратези.
Роден е като Ларс Йохан Ингве Ланербак в Стокхолм през 1963 г. На 18 септември 1970 година – датата, на която се спомина най-големият от големите, Джими Хендрикс – той хваща китара за първи път. На 10 вече свири по цял ден, вдъхновен от Ричи Блекмор и Себастиан Бах (композитора, не вокалиста на Skid Row).
"След като се плъзнах по вълните на неокласицизма, започнах да си мечтая един ден да композирам и изпълня нещо във формата на класическата музика. Исках да създам нещо за оркестър, хор (майка ми пееше в бароков хор) и китара, на която аз да изпълнявам соло партията. Без рок барабани и без рок вокал", пояснява маестрото – особено физиономичен техничар, който "разчупи" 24-те каприза на Паганини в бесен рокендрол и събра в едно музиката на цели две столетия.
По жицата – към клуб Joy Station, където се очаква извънземният китарист да кацне тази неделя, подкрепен от бандите Andry и Spirit War.
Слушайте!Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg