Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Природни резервати в България”

Природен парк „Сините камъни”

БНР Новини
Орхидея анакамптис пирамидалис в Природен парк „Сините камъни”
Снимка: архив на парка

Лека полека синевата на небето се влива в скалния масив край Сливен и привечер градът се потапя в приказно вълшебство. Сякаш косите на Синята фея забулват склоновете на Стара планина. Тайнството си има научно обяснение, разбира се. Причината е в геоложкия състав на скалите - кварцпорфир, образуван в продължение на хилядолетия. Неговото находище е едно от най-големите в Европа. Промяната на светлината и температурата влияят на камъка и му придават тази чудна окраска. В природен парк „Сините камъни” се срещат и други интересни скални образувания от пясъчници, варовик, едрозърнест гранит. Най-високият връх в парка, връх „Българка”, се издига върху едрозърнест гранит. Тази разнообразна структура на планината е позволила на ерозионните сили да оформят още редица други върхове, огромни отвесни пропасти, пещери и долини. Чудо на природата, сравнявано още преди столетия с Алпите, затова „Сините камъни” са известни още като „Сливенските Алпи”.
Макар и малък, природният парк е известен със своето богато видово разнообразие. Двата склона на Стара планина – север и южен - са коренно различни. Единият е скалист, а другият е царство на множество растения. Тук виреят 108 вида с национален и международен статут на защита.Скалите също не са безжизнени – през топлите и влажни месеци те са покрити с разноцветни килими от мъхове, лишеи и дребни цветя с ярки цветове. Белег за чиста природа. По голяма част от територията на парка е покрита със смесени широколистни гори. Характерни за района са формациите от мизийски бук, който е под закрилата на закона в резерват „Кутелка” - част от природен парк „Сините камъни”.
За тях и за останалите богатства на природен парк „Сините камъни” разказват експертите Радослава Алексиева, Надя Гетова и Ивелина Николова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Философска приказка за близкото бъдеще

Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по разбираем и ангажиращ за млада аудитория начин. Първата художествена творба на Гордер, получила..

публикувано на 06.11.24 в 09:35
доц. д-р Владимир Божилов

Доц. д-р Владимир Божилов: Като учен се занимавам с откриването на екзопланети

"Със сигурност има живот извън планетата Земята. Истината също е, че и астронавтите, които са в Космоса, са живи, така че живот извън нашата планета има. Условията на планетата ни като че ли не са уникални и вече има открити много екзопланети, това са планети около други звезди, като слънцето, на чиято повърхност може да тече вода, така че нито..

публикувано на 05.11.24 в 17:10

Ангел Демирев: Същественият будител в човешкия дух е Господ

Първият ден от ноември слага отпечатък върху останалите и така целият той минава под знака на будителството. Затова в "Познати и непознати" срещаме слушателите с личности, чиито творчество, думи и личен пример вдъхновяват всички. Първият, с когото срещаме слушателите, е известният не само у нас китарист Ангел Демирев. С него сме ви срещали и преди...

публикувано на 05.11.24 в 16:30
Доц. д-р Калин Стайков и Ани Костова

Доц. Калин Стайков: Нашето обучение е фундаментално и показва как се случват нещата

"Идеята на приключилата двудневна конференция на тема "100 години теоретична физика" имаше за цел да разкажем малко повече за развитието на науката през годините, чрез опита на колеги, свързали живота си с нея, както и сегаработещи колеги, които се занимават с това на един достъпен език.  Имаше засилен интерес към конференцията както от..

публикувано на 05.11.24 в 10:20
доц. д-р Христомир Йорданов и Ани Костова

Доц. Христомир Йорданов: Работим върху създаването на безвредни сензори за биомедицината

"Микровълновата физика не е свързана само с микровълновата печка, това е най-съвременният метод за комуникация. Всичките устройства, които ни позволяват, разхождайки се, да общуваме, използват микровълнови технологии за връзка с мрежите.  Приложенията са все повече и по-интересни, те се развиват непрекъснато, както и новите мрежи от шесто..

публикувано на 04.11.24 в 18:45