Познавачи твърдят, че малцина са притежавали подобна на нейната магнетична, едва ли не свръхестествена власт над публиката. От дебюта й през 1961 година в Уигмор хол в Лондон до 1973 година, когато рухва надеждата за изцеление и Джаки е прикована в инвалидна количка в оставащите 14 години. „Жаклин дю Пре на концерт – това не се забравя!“, възкликва
Елизабет Уилсън. „Свиреше с такава страст и преданост, сякаш за последно...“ А Томас Маг допълва: „В изпълненията й се долавяше предчувствие за ранната смърт. Неусетно се озоваваш сред водопад от енергия. Емоционално излияние, стигащо до самозабрава. Избухват спорове за записите на Дю Пре относно тълкуването на някое произведение, често встрани от установения канон. Тези записи обаче са уникален документ за музикант, чийто земен път напомня запалена от двете страни свещ.“ Казаното от критика Томас Маг намира абсолютно покритие в записите, който ще слушате в неделната вечер: концерт за виолончело и оркестър в ла минор от Сен-Санс, осъществен в началото на 1971 година заедно със Симфоничния оркестър на Филаделфия и Даниел Баренбойм на диригентския пулт.
Афинитетът на Жаклин дю Пре към крупните творби без съмнение е свързан с дарбата й да общува непринудено с хиляди в огромни зали. В този диалог Джаки има до себе си незаменим партньор – пианиста и диригента Даниел Баренбойм. Срещат се по Коледа през 1966, а половин година по-късно е сватбата им.Легендарната артистична двойка става прицел на всевъзможни писания в продължение на години. Години, изпълнени с триумфи, но и с жестоки страдания. Двамата оставиха творческите си прозрения в не чак толкова многобройни, но затова пък така ценни записи. Като този на концерта в ми минор от Едуард Елгар, превърнал се в своеобразна емблема за почерка на прочутата английска челистка. Ще ви предложа последната част на концерта от Елгар – Жаклин дю Пре е солист на Лондонския Симфоничния оркестър с диригент Даниел Баренбойм. Заедно с Джаки свирят и втората соната за виолончело и пиано във фа мажор от Брамс. А на финала ще прозвучи в цялото си великолепие концерта на Дворжак. Запис от 1967 с участието на Жаклин дю Пре и Симфоничния оркестър на Шведското радио, обединени от диригентската палка на Серджо Челибидаке.
Необикновената преданост, всецяла отдаденост на Жаклин дю Пре съм музиката често стига до самозабрава. Трудно я възприемат дори най-близките й. Светът е в краката на Джаки, както навремето предрекъл нейният учител Уилям Плийт. Тя обаче изпада в депресии. Често е разочарована. Смята, че стойността й като личност се измерва единствено, когато докосва струните на виолончелото. Появяват се мисли за самоубийство...Щом научава обаче, че е болна от множествена склероза, Жаклин дю Пре намира сили да се бори. Лъкът пада от ръката й, но тя продължава да преподава. Учредява кампания за набиране средства за борба с болестта. „Разбрах, че обожавам думите“, признава Джаки. „Преди не ми се налагаше да ги употребявам чак толкова често. Сега откривам куп прелести в словото. Неотдавна трябваше да представя текстове от Стария завет. Стигнах до чудно прозрение: всичко е същото, както в музикално произведение: смисловото ударение, структурата, организацията на времето са запазени. Чета поезия за първи път в живота си! Ама, че наслада! С други думи- опитвам да наваксам пропуснатото през годините на безкраен маратон между концертните зали и звукозаписните студиа...“
Жаклин дю Пре умира на 42 години през октомври 1987 в Лондон. „Музикалният свят загуби един от най-изявените си таланти!“, пишат в „Таймс“. „Гениална челистка, тя остана загадка за околните. Никой така и не успя да открие тайната на Жаклин дю Пре. Онази свръхестествена сила, с която хипнотизираше публиката...“
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
На 6 август от 12.30 часа, след празничното Богослужение за Преображение Господне, в изложбената зала при музея на Бачковския манастир художникът Андрей..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg