В своята дълга история най-старата електронна медия у нас създаде и своите имена, хората, които от своя страна създаваха нейния образ, нейните критерии за професионализъм и възможностите, които им дава да „влиза” в живота на всеки, в дома му, в мислите му, в душата му. Радиото е ангажирано непрекъснато със злободневното, с последната новина, която утре ще бъде вече стара и изконсумирана. Но има и неща, които се създават точно тук, на неговата територия и запечатват завинаги артистични усилия, пред които ние се възхищаваме и днес. Както и направените регистрации на музикални събития, концерти от текущия музикален живот преди десетилетия, които не само не са загубили аромата и ценността си, но като отлежалото вино омайват по-късно духа ни.
Музикалната продукция вече шест десетилетия е културен факт, излизащ от рамките на БНР, защото ни показва какво притежаваме и какво можем да предложим на света. И тук влизат и записите на автентичен фолклор и студийните и документални записи от всички жанрове, които никой не може да назове като цифра.
Имената на звукорежисьорските екипи за много от по-старите музикални записи са се загубили през времето, може би от българската ни склонност да виждаме само първото - изпълнителите и да не си даваме сметка, че звукозаписният екип не е тъждествен на микрофони, кабели и пулт. В него ролята на звукорежисьора е изключително отговорна за тези трудно назовими неща от звука на един запис, но пък така важни за възприемането му по-късно, заедно с качествата на изпълнителите.
За тези имена-легенди в музикалния звукозапис на БНР ще си припомним в юбилейната година. И нека започнем не с първите - Любомир Бабев и Кирил Михайлов, а с първата дама в тази ревниво опазвана мъжка колегия. Пробивът е през 1963 г., когато в нея влиза младата Красимира Дикова след издържан конкурс. Тогава няма специалност тонрежисура в нашата Консерватория и обучението става на място. Амбициозна и упорита тя успява да се докаже професионално и да се наложи като личност сред своите по-възрастни, признати колеги, да не бъде само съпругата на изгряващия пианист Антон Диков, активно концертиращ и записващ музикант, да има свое собствено присъствие и тежест в този отговорен дял на радиопродукцията. А в онези времена, това означава и записи за Балкантон, в които се разчита именно на професионализма на музикалните звукорежисьори на БНР. Нейният е високо оценен и в чужбина - издадените плочи на Двата цигулкови концерта на Прокофиев със солист Стойка Миланова и СО на БНР и диригента Васил Стефанов, „Апокалипсис” на Васил Казанджиев под негово диригентство, „Алпийска симфония” на Рихард Щраус със Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков, печелят престижни награди през годините. А можем ли да подминем нейната заслуга за великолепните регистрации на мащабни произведения с оркестър, хор, солисти и рецитатори като операта „Прикования Прометей” на Лазар Николов” и Ораторията „Жана д’Арк на кладата” от Онегер под диригентството на Добрин Петков, „Кармина Бурана” от Карл Орф с Хоровата капела и диригента Георги Робев, българската премиера на Симфония № 8 на Густав Малер с диригента Константин Илиев. И още колко много записи, които носят печата на висок музикален вкус, разбиране и изработен усет - те са и най-точното свидетелство за нейната работа четвърт век като музикален звукорежисьор в БНР. Останалото са емоционалните спомени на колеги и изпълнители, на тези, които са били свидетели на нейния отговорен труд почти до края на ранната й смърт през февруари 1989 г.
Няма човек мисля, който я е познавал приживе и я помни в кабината на пулта, само при споменаването на името Краси Дикова да не вижда пред очите си нейната елегантна фигура, тъмносините виолетови очи, достолепното излъчване и не на последно място изявения характер. Беше много взискателна и изискваща към себе си и затова имаше право да бъде такава и към тези, с които работеше.
вторник, 17 февруари от 19.30 часа
В съботния празничен ден слушателите на програма "Христо Ботев" ще имат възможността да чуят документален запис на една рядко изпълнявана творба от композитора Парашкев Хаджиев. Избрали сме изпълнение от 25 ноември 1969 г., когато солистите и оркестърът на Софийската опера са изпълнили операта "Майстори" под диригентската палка на маестро Атанас..
Либрето: Парашкев Хаджиев По драматичната пиеса на: Рачо Стоянов Световна премиера: 9 октомври 1966 г., Софийска опера Действащи лица и изпълнители: • Тихол, майстор резбар (тенор) • Найден, негов син, резбар (бас) • Милкана, жена на Найден (сопран) • Живко, майстор резбар (тенор) • Добри (баритон) • Кольо (тенор) • Генчо..
Задава се шумна мрачна майска вечер в сърцето на мрака в София. 24 май с наситени китари, дръм машини, бас и бяс. Понякога те се завръщат: след дебюта си на българска земя по Гергьовден 2024 г. независимото (в пълния смисъл на думата) електро-индъстриъл-авнагард-рок дуо Putan Club повтаря Софияна светлата дата 24 май в тъмните подземия на..
"Единение" е авторски албум на Константин Кучев, братя Якъбови и сестри Апостолови, Ян Добрева, Васил Спасов - Sariel Orenda, Петър Йорданов - Бъни, Мартин Саийд Бейран, Силсила Махбуб, Халед Мераджудин, Нона Митева, Александър Лазаров, Мари Андонова, Асен Хайдутов, Анна Каралашева, Ердинч Милев. Авторите на албума споделят: "Музиката като..
На 25 и 29 май в град Бразилия, клавирното дуо ще осъществи два от ключовите проекти на състава – продължаващото турне с Клавирния концерт за четири ръце на Йоханес Брамс и аранжимент на Рихард Дюнсер на Клавирен квинтет, оп. 25, както и програма с преобладаващо българско присъствие. Посещението им е резултат на покана от Клаудио Коен, който се..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Задава се шумна мрачна майска вечер в сърцето на мрака в София. 24 май с наситени китари, дръм машини, бас и бяс. Понякога те се завръщат: след дебюта..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg