Априлски празничен календар

12 април
Завърти оро кай мене Велико, мори Велико, Велико моме убава.
Възкресение Христово е един от най-големите и почитани християнски празници. Българите го наричат Великден и го празнуват през цялата предходна седмица позната като Страстна, Велика неделя. Много се тачат сряда, четвъртък, петък и събота.
На велики четвъртък се боядисват яйцата или перашки, както ги наричат в Западна България. Не е известно кога започва боядисването на яйца като обред, но исторически и археологически факти говорят за багрене и даряване на яйца още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция като символ на раждането на нов живот.
При нас на Великден по стара традиция се подаряват червени яйца, но в годините постепенно яйцата стават най-различни по цвят.
Винаги обаче, първото боядисано яйце е червено. С него се потъркват лицата на децата за здраве и после се поставя под домашната икона и се пази за лек до следващия Великден.Тогава се счупва и по вътрешността гадаят за къщата и семейството – ако е пълно значи благополучие и пълна къща, а ако не е поличбата е лоша. На този ден се правят и големи Великденски хлябове, украсени с нечетен брой бели и червени яйца подредени на кръст, а около тях се усуква тестото за хляба.Според народните вярвания черупките на тези яйца имат лечебна сила. Правят се и по-малки хлябове с червено яйце, които се раздават. През ХХ век Великденските хлябове са изместени от Козунаците традиционни за Западна Европа.
Великден се празнува три дни, а в неделя е Възкресене Христово когато задължително в празнично облекло всички отиват на църква, където се поздравяват с „Христов Возкресе” и „Во истина возкресе”, чукат се с боядисаните яйца, а чието излезе най- здраво се нарича Кълцок, Къцач, Чюсак и неговия собственик ще е здрав цяла година.Черупките на Великденските яйца се заравят в нивата, за да ражда богато.
Когато угощението на богатата празнична трапеза свърши се връзват люлки и момите се люлеят за здраве и късмет. Люлеят се и младите жени, децата, за предпазване от болести. Пеят се обредни песни и се извиват мегдански хора, първите след Великденските пости. Празнуват именниците - Величко, Величка, Велика.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• „Великден иде“ – изпълняват ''Драгостин фолк''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Томина неделя
Томина неделя е седмицата след Великден, която се свързва с първите появи на възкръсналия Христос. Българите нарочат седмицата Празна, понеже през нея не се работи, а се празнува.
Втория ден на Великден са нарича Разтурни и ли Разметен понеделник, по името на обичая който се изпълнява за предпазване от градушки. Момите и ергените се събират на поляна и разделени едни срещу други търкалят червени яйца помежду си.
На Светла сряда, пак се изпълняват обреди с митично значение. В Западна България се прави Ладино хоро, което се играе от моми и ергени. Девойките се залавят в кръг, а две държат кърпи над Веригата като на три се разделят и всяка минава под кърпата. Наоколо пеят песен адресирана към последната мома, а в нея се предрича за какъв момък ще се ожени.
В Странджа на този ден се изпълнява обичая Мара Лишанка. Прави се кукла Мара Лишанка от булките омъжени праз миналата година, облечена като булка. Избира са мома лазарка, която носи куклата и всички тръгват с обредни песни към центъра на селото където провеждат разговор с куклата, като си я предават от ръка на ръка. Този обичай се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие.
Петъка на Светлата неделя се нарича Лятна Света Петка. На този ден се посещават параклиси и лечебни места, устройват се празненства и се колят курбани.
Така завършва Великденския празничен цикъл – с Томина неделя. През тази неделя празнуват Тома, Томислов, Томана, Томислава.
На първия понеделник след Томина недела се празнува Софинден или Малък Великден. Празнува се за предотвратяване на суша. Не се пере, не се суши, несе копае и сее, за да не „изсъхва храната”.
Интерес и обичая, който се преви в този ден – рано сутринта, преди да изгрее слънцето жените връзват на кол – парцал или мъжки навуща, като наричат „Тука да остане топпалъка” – прави се, за да не окуцяват животните.
На този ден не се ядат яйца, но лицето се измива с вода в която е натопено червено яйце. Наричат този ден и Великден на умрелите, поне жените раздават яйца на гробищата.

14 април
На 14 април се празнува малкия християнска празник Мартин Изповедник в чест на светеца. Българите наричат деня Мартиния. В Охрид на този ден жените правят интересен обичай за „връзване устите на вълците”, за да не ядат животните. Съберат се всички гребени в къщата, сключват се иден в друг и се слагат в ъгъла, като всичко това се прави със затворени очи „за да бъдат слепи вълците” и да не видят овцете.
На 14 април празнуват Мартин, Мартина.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• „Стралджански буенек“ - изпълняват Николай Койчев и Оркестърът за народна музика на БНР

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.